— Ако в докладите няма пропуски, те няма да получат и десет минути в моя съд — каза Труит.
— Не разсъждаваш ли лекомислено, Сам? Все пак са загинали почти триста души? — попита тя разгневено.
Ха! Делото й бе опънало нервите и сега се бе превърнало в изпитание за силата на волята на всеки един от тях.
— Ние не можем да вземаме решения по делата с чувствата си и като използваме захаросани клишета — отбранително каза той.
— Справедливият процес захаросано клише ли е?
— Не става дума за справедлив процес и ти го знаеш.
— Добре. Просто исках да разбера какво мислиш.
Той смутено поклати глава, защото забеляза, че е направил възела на вратовръзката си прекалено голям. Разстрои се и започна отново. Закъсняваше с прибирането си и осъзна, че дяволското дело се е превърнало в идея фикс за Лайза, а имаше много други, които също изискваха вниманието й.
— Мисля, че лекциите и записките ми дават много ясна представа какво мисля.
— Да, ти превръщаш в ритуал разбирането за човешката страна на закона. Учиш студентите си, че съдебните решения оказват влияние върху реални хора с реални проблеми, че законът не може да се прилага сляпо, независимо от слепотата на бронзовата дама.
— Да, точно това съм написал.
— Вярваш ли също, че е отвратително да нямаш по-добра основа за прилагане на закона от онази от времето на Хенрих IV?
— Думите са на Холмс и аз го цитирах. Никога не съм вярвал в догматичното придържане към прецедента.
— Добре тогава, Сам. Смятам, че сега е времето да провериш дали твоята практика е такава, каквато проповядваш, че е. Това е хипотетично. Какво ще стане, ако знаеш коя страна ще спечели делото? Ти много добре знаеш какво се е случило, но доказателството го няма в доклада, за да подкрепи знанието ти.
— Въпросът е непоследователен. Ние знаем само какво има в доклада.
— Това е повече от догматично! — Лайза използва собствените му думи срещу него. — Свали си наочниците! Разбери, че знанието идва при теб отвън. А ако самият ти откриеш доказателството? Какво ще правиш тогава?
— Ще се оттегля. Съдията трябва да е защитен от чуждо влияние.
— Дори и ако твоето оттегляне доведе до голяма несправедливост?!
— Аз съм длъжен да спазвам процедурите — каза Труит.
— Така мисля и аз. — Устните й бяха свити в неодобрение.
„Защо ми лази по нервите?“
Той беше слисан. Тя бе представила разработката си. Все едно че Джери Клайн бе възкръснал. Същата разпаленост и реторика. Досието бе в полза на ищците, но не можеше да се каже, че е безпристрастно. Труит сам бе пресял написаното и откри много малко в подкрепа на емоционалната защитна реч на Лайза. Тя бе болезнено съсредоточена върху делото, с младежка сантименталност. За бога! И той искаше да даде шанс на ищците, но не виждаше как може да стане това.
Още мислеше за Лайза, когато го сепна друг женски глас.
— Какво е вашето мнение, Сам? — попита Гуендолин Робинс.
— Мнението ми — повтори той в опита си да спечели време. — Е, добре, аз се противопоставям на опитите на съдилищата да почистват списъка с делата си.
— Велики боже! — възкликна съдията Уитингтън. — Сигурно небето ще се разцепи! Младшият съдия и аз сме на едно мнение.
— Може би трябва да преосмисля позицията си, шефе — отвърна Труит. Вече бе решил, че Уитингтън напълно се вписва в пренебрежителното определение на Оливър Уендъл Холмс за негов колега: „Той няма крила и не е мълния“.
Къртис Бракстън направи красноречив знак на одобрение, сякаш младшият съдия току-що бе вкарал топката в мрежата на баскетболното игрище. До тях седеше Гуен Робинс с изражение, което недвусмислено подсказваше, че би ги нашляпала, а след това би ги пратила в стаята им, без да вечерят.
Труит се насили да се съсредоточи върху дискусията. Следваше нова молитва и той се нуждаеше от всичките си способности, за да обори с доказателства библейската оратория на главния съдия. Имаше нужда и от дебела кожа, за да отбие атаките на Фондацията за защита на семейните ценности. Какво ли щяха да направят, ако аферата със сътрудничката му стигнеше до клюкарските колони на таблоидите?
Отново и отново Лайза си повтаряше: „Правя го единствено заради Тони“.
Същевременно съществуваха емоционални връзки, психологически връзки, които й пречеха да си изясни какво чувства в действителност по отношение на мъжа Сам Труит — решаващия глас в случая, който бе обсебил вниманието й. Тя седеше в кабинета си под плаката на Тасмания и анализираше чувствата и действията си. Миговете, прекарани пред градската му къща, когато галеше ръката му и разстилаше полата си в колата, показвайки своята готовност с хитростта на проститутка, бяха добре пресметнати. Но когато той за пръв път бе дошъл в дома й, за да й съобщи за смъртта на Джери, и тя го бе повела към спалнята — тогава нямаше нищо планирано. Нямаше нищо общо с „Атлантика“. Беше само между тях двамата. Непринудено, искрено и силно.