— Къщата е собственост на „Обединени езикови училища“.
— Езикова школа?
Нищо чудно, че беше западнала. Нали напоследък хората учат чужди езици с помощта на софтуерни програми? А и се намираше в пустошта.
— Да не би да е методика за потапяне в езиковата среда?
Пръстите й пробягаха по клавишите; тя задъвка замислено устни.
— Уебсайтът им е съвсем скромен.
— Къде е централата им?
— В Ню Йорк. Предлагат интензивни курсове в околностите на Ню Йорк, във Флорида и в Орегон. Но пише, че следващите три курса са запълнени.
— Вероятно шофьорът е знаел, че къщата пустее.
— Да. Може би е откарвал курсисти дотам и е разбрал, че сега не се използва.
Но не звучеше логично.
— Щеше ли да пустее, ако бизнесът им процъфтяваше?
Взех телефона, седнах върху леглото и им се обадих.
„Свързахте се с офиса на „Обединени езикови училища“. Предлагаме обучение и преводачески услуги“. После записът заизброява отегчително всички основни езици, говорими на четири континента. Замислих се дали да не изключа. Вероятно това искаха. Най-сетне ме подканиха да оставя съобщение. Прекъснах връзката.
— Фирмата е фасада — заявих. — Никой не затруднява толкова клиентите си.
— Фасада за „Новем солес“?
— Вероятно. Ще намериш ли още нещо за тях?
— Да, но ще ни помогне ли това да открием Джак Мин? Да не се разсейваме, Сам. Ако се справим, утре децата ни ще бъдат при нас. Изчезваме и забравяме за „Новем солес“.
Станах и се взрях през прозореца. Тя занатиска клавишите, а аз съзерцавах мрака.
— Влязох в „Проксима Секюрити“ — каза тя. — През профила на Сандра Мин. Открих достъп до проследяващия монитор. Показва кога някой влиза в сградата и набира кода.
— Знаем, че охраната въвежда кода.
— И предполагаме, че Джак също го знае. Разбрахме графика на охраната. Ако някой дойде по друго време, вероятно ще е Джак.
— Можеш ли да изключиш алармата?
Тя поклати глава.
— Отделна система е.
— Е, поне ще знаем кога някой идва и си отива.
— Ще задам на лаптопа да включва звуков сигнал, ако някой набира кода — каза тя. — Искаш ли един съвет?
— Не.
— Не се изправяй срещу „Новем солес“, когато приключим. Отмъщението е най-безсмисленият мотив на света. Съпругата ти е направила своя избор, нали? Вземеш ли сина си, имаш всичко, което си струва. Нали? Не се опитвай да се бориш с тях. Заживей спокойно и сигурно.
— Да продължа напред и да забравя, че съм убил младеж, способен да ги срази?
— За да спасиш сина си? Да. Не мисли за Джак Мин като за човешко същество. Всички хора изтриват неприятните спомени от съзнанието си. Джак Мин е направил своя избор също като съпругата ти.
— И сега иска да го изкупи — казах. — Нищо ли не значи това?
Тя замълча.
— Опитва се да бъде добър човек. Ако се беше изправил срещу „Новем солес“ преди девет месеца, щеше да се предаде на мен и аз бих умрял, за да спася живота му.
Леони стана и седна пред прозореца. Втренчи се в сградата.
— Някои решения са необратими. Ще стоим ли на пост?
— Ако желаеш. Но сериозно се съмнявам, че ще рискува охраната да го открие. Трябва да се доверим на източника на Ана.
— Сигурен ли си?
— Така мисля. Той не е обучен оперативен агент. През деня е по-лесно. Вижда срещу какво се изправя. Смятам, че тази нощ ще лагерува другаде. И той трябва да поспи.
— Но защо вече не е отишъл в ЦРУ?
— Явно има основание. Държи да контролира срещата. Знаем, че е искал да се види с майка си, но тя го е изхвърлила на улицата и той е изгубил укритието си. Възможно е да се е срещнал с приятел или да осмисля уликите срещу „Новем солес“ и… не знам… да изгражда версията си. Сигурно решава в движение. Хакерите импровизират, нали?
Нямахме добра гледка към сградата на Мин. Виждахме задните улички, отвеждащи към нея, но не и главния вход. Ъгълът пречеше. Не откъсвах очи от закованите с дъски прозорци. Отникъде не се процеждаше светлина.
Отдалечих се от прозореца и легнах. Главата ме болеше. Окото — също. Да подремна. Само час-два.
— Когато отведе госпожа Мин…
— Не исках да те изоставя. Но само тя можеше да ни каже къде е Джак. Та си рекох…
— Решимостта ти е удивителна — казах.
— И твоята — тихо отрони Леони. — Уби онзи човек.
— Да.
Не отворих очи.
— Неприятно ли е?
— Надявай се да не е. Утре ще трябва да убия отново.
Заслушахме се в далечното боботене на автомобилите — диханието на Ню Йорк.
— Ако бяхме хванали Джак в дома на майка му…
— Видях стаята му. Той е просто едно хлапе. В много отношения.