— Да, но условията правят размяната невъзможна. Да продължавам ли?
— Разбира се — прозвуча жлъчният глас на Дори. — Вече ви казах… Имате неограничени пълномощия!
После връзката прекъсна.
Брукмън направи гримаса и остави слушалката.
Малко след десет часа излезе от хотела, качи се на трамвая и слезе на неколкостотин метра от уличката на Мейла. Точно в десет и половина беше пред входа на блока. Гърланд не се виждаше никъде, но той знаеше, че е притаен някъде наблизо и го наблюдава.
В същото време Зернов реши, че сега е най-подходящият момент да монтира подслушвателното устройство, което бе получил от Смирнов. Той вече се качваше нагоре по стълбите, когато Брукмън влезе във входа. Зернов чу стъпките му и надникна през перилата. Видя фигурата на едър мъж, която поемаше нагоре, светкавично свали обувките си и притича до площадката на петия етаж, над апартамента на Мейла. Ясно чуваше тежките стъпки на Брукмън, които отекваха все по-близо. Уъртингтън също ги чу, скочи да изгаси лампата и се плъзна към балкончето, като не забрави да притвори френския прозорец зад себе си. Клекна зад големите саксии и затаи дъх.
Брукмън се изправи пред вратата на Мейла и натисна звънеца. Зернов го наблюдаваше през перилата на стълбището един етаж по-горе.
Уверил се, че вътре няма никой, Брукмън се справи с ключалката и влезе. Затвори внимателно след себе си и запали осветлението. Насочи се направо към дървения ангел, отвинти главата му и бръкна в кухината под нея. Уъртингтън внимателно го наблюдаваше през стъклото. Извади пакета, увит в кафява амбалажна хартия, и веднага се насочи към вратата. Престоят му в жилището приключи за по-малко от минута. Загаси осветлението, излезе на тъмната площадка и заключи след себе си. После извади малко фенерче и пое надолу по стълбището, включвайки го, само за да види къде стъпва. Зернов добре видя, че в ръката му се бе появил малък пакет. Това беше от особено значение за него, тъй като беше сигурен, че едрият мъж влезе в апартамента с празни ръце. Реши на всяка цена да разбере какво е съдържанието на този пакет. Измъкна пистолета си, остави обувките си на стълбищната площадка и безшумно се плъзна след тайнствения посетител. Брукмън продължаваше да се спуска надолу, осветявайки стълбите с малкото си фенерче.
Зернов се изправи и натисна бутона за осветлението. Брукмън рязко се извъртя, ръката му пусна фенерчето и се стрелна към кобура на автоматичния му пистолет. Действаше с такава бързина, че Зернов се оказа неподготвен. Изстрелът проехтя като гръмотевица в тихия вход. Зернов се люшна назад. Куршумът разкъса ръкава му и остави дълбока драскотина на рамото му. В същия момент руснакът натисна спусъка на своето оръжие. Разнесоха се три последователни изстрела, насочени доста по-точно от този на Брукмън.
Улучен в гърдите и лявата ръка, американецът тежко се строполи на стълбите и се затъркаля към площадката на втория етаж. В същия момент осветлението угасна.
Зернов изруга и посегна към бутона, но не успя да го напипа. От раната му течеше кръв и се стичаше надолу по ръката му. До ушите му долетяха тромавите стъпки на Брукмън, който все пак беше успял да се изправи на крака и бързо се отдалечаваше.
Зернов се втурна подире му, решен да го настигне на всяка цена. Не знаеше колко сериозно го е ранил и се страхуваше да не го изпусне.
Брукмън долови стъпките зад гърба си, обърна се и стреля. Куршумът свирна покрай ухото на Зернов. Той приклекна в мрака и зачака. След малко чу стъпките на Брукмън, които продължаваха надолу. Но едрият мъж вече се движеше доста по-бавно.
Прострелян в белите дробове, Брукмън ясно съзна, че това е краят. Дишаше с мъка, започна да се дави в собствената си кръв. Продължаваше да се движи единствено благодарение на волята си. С олюляване стъпи на плочките, които покриваха входния вестибюл. Кафявият пакет все още беше в ръката му. Изплю събралата се в устата му кръв и с клатушкане се насочи към слабо осветената улица. Движеше се като ранен слон.
В същия момент Зернов се появи зад него. Широкият гръб на Брукмън, очертан от слабото улично осветление, представляваше отлична мишена. Зернов се прицели и натисна спусъка.
Брукмън се олюля и падна по гръб, кафявото пакетче се изплъзна от ръката му и тупна до бордюра.
Чул стрелбата, Никалюк изскочи от отсрещния вход с пистолет в ръка.
Скрит в един от съседните входове, Гърланд наблюдаваше развоя на събитията. Ясно видя падането на Брукмън и отскочилото на тротоара пакетче. Измъкна пистолета си, но в същия момент завиха полицейски сирени. Веднага разбра, че ще бъде чисто безумие, ако се опита да прибере парите.