Втурна се към близката пресечка, като внимаваше да не минава под светлината на уличните лампи. Свърна в нея в момента, в който полицейски коли изскърцаха със спирачките си и се заковаха пред блока на Мейла.
Това е, помисли с отвращение той, докато крачеше бързо към хотела си. Трийсет хиляди долара заминаха направо в канала! Сега трябва да си събере багажа и да изчезва. Престоят му в Прага ставаше напълно безсмислен. После се сети за строго секретния документ. Брукмън вече не можеше да го отнесе обратно на Дори. Какво ти пука, рече си той, но неволно забави крачка, а после спря и се облегна на близката стена. Да върви по дяволите Дори! Тази мисъл не му донесе очакваното облекчение. Даде си ясна сметка, че документ от подобна важност не бива да попада в ръцете на руснаците. Глупакът май пак ще си ти, горчиво си рече той, после потъна в размисъл. Не бива да забравя Малик, не бива да храни надежда, че ще му позволят да напусне страната, без да го обискират до голо. Мейла Рейд! Тя е един от агентите на Дори, следователно разполага с начин да му върне документите!
Взел решението да влезе в контакт с нея, Гърланд бодро вдигна глава и се огледа за такси. Наложи си търпение и не след дълго успя да хване една свободна кола, която го откара в нощния клуб „Алхамбра“. Пристъпи в шумното и задимено помещение, в което доминираха пиянски гласове и някакъв суинг откъм оркестъра. От полумрака изскочи келнер и се изправи пред него.
— Съжалявам, но нямаме свободни места — отсече той.
Гърланд извади десет долара от портфейла си, завъртя банкнотата между пръстите си така, че келнерът да я види добре в царящия наоколо полумрак, после рече:
— Настанете ме някъде, имам нужда от малко спокойствие.
Банкнотата светкавично смени притежателя си.
— Имам едно сепаре, резервирано за единайсет и половина — каза келнерът. — Можете да го ползвате в продължение на половин час.
— Много добре — кимна Гърланд и тръгна след него. В средата на малкото сепаре имаше маса с прибори за четирима, гледката към подиума беше отлична.
— Задоволява ли ви, сър? — мазно попита келнерът.
— Да — кимна Гърланд и бързо добави: — Не бързайте да изчезвате… — Намръщи се от неприятните звуци, които издаваха четири полуголи и полугрозни мадами на подиума, чиито фалшиви и пискливи гласове, усилени многократно от микрофоните, заплашваха всеки миг да спукат тъпанчетата му. Отпусна се на един от столовете, извади една визитна картичка от портфейла си и бързо написа:
„Моля ви да отскочите до моята маса, искам да купя вашия дървен ангел“.
Подаде картичката на келнера и рече:
— Предай това на Мейла Рейд и считай, че си заработил още десет долара.
Келнерът зяпна от изненада, хвърли поглед на картичката и се усмихна:
— Разбира се, сър. Искате ли да вечеряте?
— Не, другарче… Искам само Мейла Рейд, при това бързо!
Келнерът изчезна, а Гърланд се облегна назад и се остави да потъне в шума, който вдигаха четирите грозници на подиума. Най-накрая номерът им свърши и над главата му светнаха още две-три лампи. Очевидно предстоеше кратка пауза в програмата. Гърланд облекчено въздъхна и запали цигара.
Десет минути по-късно пред сепарето се изправи Мейла Рейд. Беше облечена в същата синя рокля, която носеше през деня. Келнерът й донесе визитката на Гърланд точно когато реши да се преоблича. Беше много напрегната, очите й неспокойно проблясваха. Видяла лицето на Гърланд, тя се дръпна като опарена и понечи да избяга. После се спря и озадачено го изгледа.
— Здравей, скъпа — изправи се Гърланд. — Моля, заповядай. — Наложи му се да крещи, за да надвика глъчката в заведението. — Нали не си ме забравила? Не се страхувай, винаги съм добър с хубавите момичета!
Мейла не се помръдна, тревогата в очите й се превърна в ужас.
— Какво… Какво искате? — едва чуто прошепна тя.
— Сядай и се успокой — усмихна се Гърланд. — Двамата с теб имаме да обсъдим някои неща. Ще пиеш ли нещо?
— Не… Какво искате?
— Сядай! — придърпа един стол Гърланд. — Не трябва да се страхуваш от мен. Хайде…
Мейла неохотно се отпусна на стола.
— Сега гледай внимателно — рече Гърланд. Докосна възела на вратовръзката си, прокара палци по реверите на сакото, после леко потупа дясното рамо с лявата си ръка. Тази комбинация от жестове използваха всички агенти на Дори, които не се познаваха помежду си. — Нещо да ти говори?