Мейла разбра, че този едър и красив американец е пратеник на Дори, но от това не й стана по-леко. Кимна едва забележимо с глава.
— Чудесно! — усмихна се Гърланд. — А сега слушай каква ще бъде задачата ти. — Започна да й разказва за намеренията на Дори да го използва като примамка, но тя рязко го прекъсна:
— Спри! Не искам да слушам! Няма да работя повече за него! Не искам да слушам!
Гърланд я изгледа хладно:
— Ти си агент на Дори в Прага! Я се съвземи!
— Няма да работя повече за него! — отчаяно промълви Мейла и скочи на крака: — А с теб не искам да имам нищо общо!
— Ще ти се наложи! — рязко отвърна Гърланд. — Сядай!
Тя се поколеба, но, видяла опасния блясък в очите му, побърза да се подчини.
— Отдавна си изпуснала момента за откачане от куката! — предупреди я с леден глас Гърланд. — Затова по-добре чуй какво ще ти кажа!
После накратко й разказа за плановете на Дори да вкара Латимър в Прага, а него самият да използва като примамка за руснаците.
— Брукмън е убит и трийсетте хиляди долара вече ги няма — заключи той. — А ние сме изправени пред опасността да изгубим един изключително важен документ, който на всяка цена трябва да се върне обратно в Париж. Аз не мога да сторя това, защото Малик знае прекалено много неща за мен. Оставаш ти… — Видя как главата й започна да се тресе и млъкна.
— Онзи не е взел парите! — прошепна Мейла. — Ние ги намерихме и ги пъхнахме отдолу под ангела!
— Ние?
Мейла се поколеба. Нещо в този мъж я караше да му се довери, беше толкова различен от Уъртингтън. Дълбоко в душата си усещаше, че само той може да й помогне. Въздъхна и му разказа всичко.
Гърланд мълчаливо слушаше.
После на вратичката на сепарето се почука и двамата замръзнаха. На прага се появи Уъртингтън с куфар в ръка. На носа му бяха окачени очилата с дебели рогови рамки.
Пета глава
Малик рязко разкъса кафявата амбалажна хартия на пакета, открит край тялото на Брукмън. Втренчи поглед в нарязаните вестници, потърси по тях някакви особени белези, после ядосано ги захвърли на пода.
— И за това уби човек, а? — втренчи се той в Зернов, който прикрепяше увитата си в бинтове ръка.
Единствен Смирнов, който добре познаваше шефа си, усети колко близко е той до гневното избухване. Отговори Сук, който стоеше редом със Зернов:
— Мислил е, че действа правилно.
— Не говоря с вас! — рязко рече Малик и отново се обърна към Зернов: — Значи за това си убил човек, така ли?
— Той пръв откри огън — виновно отговори Зернов. — Нямах друг избор!
— И ни замеси в международен скандал! — кресна Малик. — Този човек е агент на Дори и американският посланик несъмнено ще поиска разследване! А цялата капиталистическа преса ще се нахвърли върху нас! Твоята глупост провали цялата ми операция! Как изобщо ти мина през главата да натиснеш копчето за стълбищното осветление?! Пълен глупак!
Грубото лице на Зернов се покри с едри капки пот.
— Аз… Аз помислих, че…
— Помислил си?! — кресна Малик. — Как можеш да мислиш, след като нямаш мозък?! Махай се от очите ми!
Зернов се сви под змийския поглед на Малик и побърза да излезе.
— Да се накаже! — извърна се руснакът към Сук. — От такива като него полза няма! Ясно ли е?
— Да.
След кратка пауза, вече с доста по-спокоен глас, Малик попита:
— Къде е Гърланд?
— Гърланд ли? — учудено го погледна Сук. — Не зная, но той е поставен под наблюдение. Какво общо има тук Гърланд?
— Разберете къде се намира! Искам да не го изпускам от очи!
— Слушам — отвърна Сук и бързо напусна стаята.
Малик сви огромните си юмруци, а Смирнов мълчаливо го наблюдаваше. След известно време едрият руснак се размърда и рече:
— Каква операция, Боже мой! Ти допусна самоубийството на онзи Власт, сега пък тоя глупак застреля един от най-добрите агенти на Дори! Мейла Рейд положително вече е нащрек! Ами Гърланд? Защо заповедите ми не се изпълняват точно, дявол да ви вземе?
— Как ще процедираме оттук нататък? — попита Смирнов, на когото омръзна да слуша гневните изблици на началника си.
— Незабавно арестувайте Гърланд и момичето! — втренчи се в него Малик. — Лично ще се заема с тях и няма начин да не пропеят! Вече нямам доверие на никой от тези глупаци!
— Защо не изчакаме рапорта на Сук? — запали цигара Смирнов. — Момичето е на работа, след три четвърти час е нейният номер. Имаме достатъчно време да я приберем на излизане.