— Добре — кимна Малик, успял да овладее раздразнението си с цената на доста усилия. — Дай една цигара!
— Защо никога не си купуваш? — изръмжа Смирнов и му подаде кутията „Бенсън & Хеджис“.
— Това са капиталистически цигари! — отбеляза Малик.
— Но са хубави — ухили се Смирнов. — А ти не ги пуши, след като не ги харесваш!
Малик запали и подхвърли кутията на Смирнов.
— Защо в пакета имаше нарязани вестници? — започна да разсъждава на глас той. — За да влезе в онзи апартамент, Брукмън очевидно е търсил нещо ценно… Вероятно момичето му е скроило номер… — Очите му се върнаха на пръснатата по пода хартия: — А може би тук има скрито послание. Трябва да се провери!
Сук се върна в стаята, лицето му беше пребледняло, по челото му бяха избили ситни капчици пот.
— Изпуснали са го! — с отчаяние в гласа съобщи той. — Бях изпратил трима души да го следят и въпреки това са го изпуснали!
Малик пристъпи към него и заплашително размаха пръст:
— Това ще бъде докладвано, където трябва, другарю Сук! — кресна той. — Ако Гърланд напусне страната, лично от вас ще се търси най-строга отговорност! Този човек трябва да бъде заловен! — Обърна се към Смирнов и подхвърли: — Веднага арестувай момичето! От нея ще научим къде е Уъртингтън! А жилището й да се претърси из основи!
После излезе от стаята, следван по петите от Смирнов.
Сук избърса лицето си и вдигна телефонната слушалка. Предаде спешно съобщение до всички гранични пунктове, летището и железопътните гари на Прага.
— На всяка цена да се задържи! — нареждаше той. — Този човек трябва да бъде арестуван!
Сгушен на стола срещу Мейла и Гърланд, Уъртингтън разказваше перипетиите си с разширени от тревога очи. Чул стрелбата и разбрал, че разполага с много малко време преди пристигането на полицията.
— Взех някои неща и за теб — погледна към Мейла той. — Там повече не можем да се върнем. Вече сигурно те търсят и скоро ще бъдат тук!
Гърланд внимателно наблюдаваше високия и мекушав на вид англичанин. Имаше чувството, че ще си има доста неприятности, ако се забърка с него.
— Какво стана с парите? — попита той, без да сваля очи от лицето му.
Уъртингтън замръзна и хвърли един объркан поглед към Мейла.
— Разказах му всичко — рече тя.
Уъртингтън направи неволна гримаса. Тези пари бяха от огромно значение за него, пък и за нея. Как е възможно да изплюе всичко пред един напълно непознат човек?
— Не разбирам… Аз…
— Нека оставим подробностите за по-подходящо време — ледено процеди Гърланд. — Какво стана с парите?
Уъртингтън се поколеба и хвърли умолителен поглед към Мейла. Не знаеше доколко се е разкрила пред този човек.
— Знае всичко за парите — подхвърли нетърпеливо Мейла.
Уъртингтън изпусна една въздишка на отчаяние и се предаде.
— Нося ги в куфара си — рече той.
— Това вече е друга работа — облекчено въздъхна Гърланд. — А сега трябва да изчезваме! Вие познавате града. Накъде ще хванем?
— Можехме да отидем при един мой приятел, Ян Браун… — подхвърли Мейла. — Има ферма извън града, но ще ни трябва кола…
— Няма проблеми, ще вземем някоя назаем — изправи се Гърланд. — Значи отиваме при твоя приятел. Има ли заден вход тая дупка?
— Има… — отвърна Мейла, която продължаваше да се колебае.
— Хайде, скъпа, не се размотавай! — подкани я Гърланд. — Фитилът вече гори?
— Но аз не мога просто да стана и да…
— Тръгвай! — изръмжа Гърланд и здраво я хвана за ръката.
Уъртингтън, който безпомощно местеше очи от момичето към Гърланд и обратно, най-сетне реши, че е време да се намеси.
— Той е прав, Мейла — рече. — Всеки момент можеш да бъдеш арестувана тук!
— Изявлението на деня! — изръмжа Гърланд и измъкна Мейла от сепарето. — Хайде, размърдай си красивите бедра! Накъде?
Сякаш събудена от тревогата в гласа му, Мейла освободи ръката си и изтича към една врата в дъното на помещението. Тя водеше в малък двор, разделен с ниска ограда от задръстен с коли паркинг. Повечето бяха с чужди номера.
Гърланд се присъедини към нея, следван от Уъртингтън, който влачеше с мъка големия куфар.
— Чакайте тук! — прошепна Гърланд и се прехвърли на паркинга. Провери пет коли, преди да открие каквото му трябва — един мерцедес със забравен на волана ключ. Плъзна се вътре и включи алармените светлини, за да бъде видян от Мейла и Уъртингтън. Те тичешком се приближиха. Уъртингтън се намести отзад заедно с куфара, а Мейла зае място до Гърланд. Той даде газ и колата потъна в мрака.