На пресечката с главната улица бяха принудени да намалят и ясно видяха как две полицейски коли спират пред главния вход на бара.
— Съвсем навреме! — ухили се Гърланд и смигна на Мейла. — А сега къде отиваме?
Тя му обясни как да напуснат града. Докато той караше с умерена скорост, тя не отделяше поглед от лицето му. Спокойното изражение върху него, присмехулният блясък в очите му и леката подигравателна усмивка на устните му я караха да се чувства невероятно сигурна.
Когато прекосиха един от мостовете над Вълтава, Уъртингтън рече:
— Няма да успеем! Ще проследят колата и…
— Спокойно — прекъсна го Гърланд. — Програмата в бара ще продължи повече от час. Тази кола е на някой турист и той ще се оплаче в полицията едва след като затворят заведението. А можем само да си представим колко време ще му бъде необходимо, за да се разбере с чешките полицаи! Имаме най-малко два часа аванс!
Обърна се да погледне Мейла и още веднъж се възхити на красотата й.
— Я ми разкажи за този Ян Браун — рече той.
Мейла се прокашля и му разказа всичко, което знае.
— Фермата му е само на трийсет километра оттук… Убедена съм, че ще ни помогне!
— Това е успокоително, бебчо — въздъхна Гърланд. — Защото наистина имаме нужда от помощ, при това доста голяма! — Изкачиха един стръмен баир в околностите на града и той се обърна към Уъртингтън: — Значи ти писна от Дори, а? Не се учудвам, никак не се учудвам… На мен самият ми писна още преди няколко месеца!
— Реших да се оттегля, когато чух за пристигането на Малик — оживи се Уъртингтън. — Знаех, че рано или късно…
— Малик ли? — рязко го прекъсна Гърланд. — Малик ли каза?
— Да.
— И той е в Прага?
— Да. Търси ме под дърво и камък.
Безгрижното изражение изчезна от лицето на Гърланд и Мейла усети как тревогата я обзема с нова, още по-голяма сила.
— Двамата с Малик сме стари приятели — продължи след кратка пауза Гърланд. — Обичаме се като куче и котка. Сигурен ли си, че наистина е в Прага?
— Напълно.
Гърланд леко увеличи скоростта и се замисли. Веднага разбра, че тримата се намират в смъртна опасност. Където е Малик, там е и Смирнов. А той е най-опитният ловец на хора в цялото съветско разузнаване. Настъпи дълго мълчание, Мейла и Уъртингтън си размениха уплашени погледи.
— Пак искам да ми разкажеш за Браун — обади се най-сетне Гърланд. — Виждали ли са те в негова компания? Познавам Малик и зная, че ще провери всичките ти приятели и познати. Научи ли, че имаш връзка с някакъв селянин, моментално ще довтаса!
— Не съм виждала Ян повече от година — отвърна Мейла. — Пред никого не съм споменавала дори името му. Сигурна съм, че ще ни помогне, защото навремето баща ми беше помогнал на неговия баща…
— Ходила ли си във фермата му?
— Само веднъж, преди повече от три години.
— Какво представлява?
— Запусната и уединена… Много уединена!
— Сам ли е?
— Не, има жена. Казва се Бланка.
— Можеш ли да й се довериш?
— О, да. Тя е прекрасен човек.
— Предполагам, че има и стопански постройки…
— Да. Два доста големи хамбара.
Гърланд се замисли, после сви рамене.
— Е добре, ще трябва да рискуваме, просто защото нямаме друг избор. Тази кола ще ни трябва в случай, че се наложи бързо да изчезваме. Ще я скрием в някой от хамбарите.
След тези думи кракът му рязко натисна педала на газта.
Уъртингтън мълчаливо слушаше. Сърцето му се изпълни със страх и омраза към този тип, макар да съзнаваше, че той действа абсолютно правилно. Изпита силно притеснение за пачката пари в куфара, тъй като инстинктивно усещаше, че Гърланд няма да се поколебае да ги прибере. Същевременно си даваше сметка, че без него са загубени.
Гърланд притежаваше изострено чувство към враждебността на околните и веднага разбра, че тоя Уъртингтън ще му създава неприятности. Едновременно с това усети, че е безнадеждно влюбен в Мейла Рейд — а това също беше потенциален източник на допълнителни усложнения. Оценил правилно ситуацията, той се зае да разказва подробно на Уъртингтън за плановете на Дори. Не му спести нито инсценировката с Хари Мос, нито причината за появата на тези пари в Прага.