— Но Дори преигра и по погрешка ми посади един изключително важен документ от стратегическо значение — приключи Гърланд. — Сега този документ е у мен и ако не успея да му го върна, с него е свършено. — Усмихна се и добави: — Но аз си го обичам, тоя стар козел! Имам чувството, че без него животът ми ще стане скучен, затова възнамерявам да направя всичко възможно и да му върна проклетата хартийка! Макар че операцията ще бъде доста трудничка!
— Не можеш ли да я предадеш на посланика? — попита Мейла. — Той по-лесно ще я върне обратно на Дори.
— Да, ама преди това ще я прочете. Ще види, че това е личното копие на Дори и неминуемо ще си зададе въпроса какво търси то в Прага. Не, ако искам да запазя стария козел, ще трябва лично да му занеса документа.
— И той е в теб, така ли? — попита Уъртингтън със скован от ненавист глас.
Гърланд хвърли поглед към слабото му напрегнато лице в огледалцето и кимна с глава.
— Да. Мислех да го сменя срещу парите на Брукмън. У него щеше да бъде на сигурно място, тъй като е от хората на Дори. Но Брукмън хвърли топа и документчето си остава за мен.
След кратка пауза Уъртингтън каза:
— Тези пари са мои. Ние с Мейла ще ги използваме, за да се измъкнем оттук. Предварително ти казвам, че не можеш да претендираш за тях!
Ето какво било, помисли си Гърланд, а на глас каза:
— Никой за нищо не може да претендира преди измъкването да е станало факт. Как мислиш да го направиш?
— Това си е моя работа! — сопна му се Уъртингтън. — Само те предупреждавам, че тези пари са наши и не трябва да се надяваш на тях!
Гърланд вдигна крака си от педала на газта, отби встрани и спря. Обърна се назад и пред очите му блесна автоматичния пистолет на Уъртингтън. Лицето на англичанина беше бяло като стена, очите му трескаво блестяха.
— Дай ми онзи документ! — изкрещя извън себе си Уъртингтън. — Нямаме нужда от теб! Давай го и се махай!
Гърланд се извърна с лице към пътя, натисна педала и колата с рев се понесе напред.
— Да пукнеш дано! — изруга през стиснати зъби той.
— Спри! — изкрещя Уъртингтън. — Спри или… — Видя, че скоростта им бързо надхвърли 120 километра в час и колебливо млъкна.
— Хайде, стреляй! — спокойно го подкани Гърланд. — Така ще решиш всички проблеми!
Мейла първа изгуби търпение.
— Стига, Алек! — викна тя. — Нима не виждаш, че само той може да ни спаси? Престани да се държиш глупаво!
Уъртингтън клюмна. Хладното презрение в гласа й недвусмислено му показа, че тя го счита за пълна и безполезна нула.
Натика мълчаливо пистолета в кобура си и се сви на седалката.
— Успокой се, приятелче — подхвърли Гърланд. — От време на време всички си изпускаме нервите. Имаме много време да се разберем кой какво ще получи и как ще го получи…
— Няма да видиш нито долар! — опита се да протестира Уъртингтън. — Дори и да…
— Стига, казах! — Мейла се обърна назад и размаха ръце пред лицето на Уъртингтън, той уплашено се сви.
Колата фучеше по тесния път. Гората от двете му страни и далечните хълмове изведнъж бяха осветени от бледите лъчи на луната. След около двайсет минути, преминали в пълно мълчание, Мейла каза:
— Вече сме близо.
Гърланд намали скоростта, а Мейла се приведе напред и внимателно се взря в пътя.
— Ето тук! — каза след малко тя. — Вляво, по черния път.
Гърланд почти спря, после ловко вкара голямата кола в тесните коловози. Измина още няколко метра и натисна спирачката.
— Иди да предупредиш приятеля си, че има гости — обърна се към Мейла той. — Трябва да бъдем сигурни, че ще ни приеме. В противен случай ще търсим друго убежище.
— Според мен можеш да продължиш — каза Мейла. — Сигурна съм, че ще ни приеме.
— Аз пък не съм — усмихна й се Гърланд. — И понеже съм началник на групата, ще трябва да се подчиниш. Хайде, бебчо, иди да се поразходиш!
Мейла се поколеба, после слезе от колата и пое нагоре по пътя.
— Не можеш да се разпореждаш по този начин! — ядосано се обади Уъртингтън. — За какъв се мислиш?
Гърланд се обърна и го възнагради с един оловен поглед.
— Започва да ми писва от теб, момчето ми! — мрачно го предупреди той. — Много добре знаеш, че никога не би могъл да се измъкнеш от тази страна нито сам, нито с момичето! Само аз мога да го сторя, затова си затваряй устата!
Уъртингтън понечи да измъкне пистолета си, но реакцията му беше толкова бавна, че дулото на Гърланд блесна под носа му още преди да е докоснал кобура.