— Слизай! — заплашително изръмжа американецът. — И по-бързичко, защото като нищо ще ти видя сметката!
Уъртингтън потрепна и се подчини. Гърланд го последва с насочен в гърдите му пистолет.
— Наистина ми писна от теб! — рече той. — Хвърли оръжието и се обърни с гръб!
Уъртингтън побърза да се подчини. Пистолетът му тупна в тревата.
— Тръгвай напред!
Англичанинът направи няколко крачки, а Гърланд се наведе и прибра пистолета му. Извади пълнителя и го пусна в джоба си, после подхвърли пистолета.
— Хайде, прибирай го — рече той. — И двамата ще се чувстваме по-спокойни, ако бонбончетата са у мен.
Уъртингтън се наведе и прибра пистолета в кобура си. Лицето му беше бледо, очите му бяха помръкнали от унижение.
— А сега те съветвам да се държиш послушно — продължи Гърланд. — Тази операция я провеждам аз, а ти си просто част от декора. Ясно ли е?
Уъртингтън промърмори нещо и му обърна гръб.
После двамата се изправиха до мерцедеса и мълчаливо зачакаха връщането на Мейла.
Сук с мъка прикриваше злорадството си. Макар да се правеше на важна клечка, Малик беше допуснал да му се изплъзне Мейла Рейд!
Седна до бюрото и загледа руснака, който внимателно разглеждаше карта на областта. Очите му бяха скрити под заплашително свъсените му вежди. Не е възможно тази жена да се измъкне, повтаряше си той. Веднъж само да я пипне и ще я накара да съжалява, че изобщо се е родила! Лично ще се погрижи за нея!
На вратата се почука и в стаята влезе Смирнов.
— Гърланд е с нея — съобщи той. — Има и трети човек, от описанието му е ясно, че става въпрос за Уъртингтън.
— Сигурен ли си? — изгледа го Малик и се облегна назад.
— Един келнер в бара е настанил в запазено сепаре някакъв непознат посетител. Описанието му отговаря точно на външния вид на Гърланд. Изпратил картичката си на Рейд, вътре пишело, че се интересува от дървения ангел. Няколко минути по-късно към тях се присъединил висок и слаб англичанин. Келнерът ги видял да излизат през задния изход, който води направо на паркинга. Оттам липсва кола марка „Мерцедес“… — Смирнов хвърли един внимателен поглед на шефа си и приключи с доклада: — В апартамента на Рейд има дървена статуетка, изобразяваща ангел.
— Разполагаш ли с номера на мерцедеса?
— Ето го — постави листче на масата Смирнов.
Малик се извърна към Сук и махна с ръка:
— Да се проследи!
Чехът взе листчето и побърза да излезе.
— Претърси ли апартамента? — попита след кратка пауза Малик.
— Разбира се — отвърна Смирнов, придърпа един стол и го възседна обратно. — Уъртингтън се е крил там. Открихме част от дрехите му, плюс отпечатъци от пръстите му. Върху ангела имаше отпечатъци на Брукмън. Главата му се развива, а тялото е кухо. Очевидно там е било скрито нещо… по всяка вероятност онова кафяво пакетче.
Малик помисли малко, после каза:
— Разполагат с бърза кола и сигурно вече са напуснали града. Възможно е да тръгнат към границата. Най-близко е немската, но спокойно могат да стигнат и до австрийската… Там се преминава далеч по-лесно.
Смирнов сви рамене и продължи:
— Изисках досието на Рейд. Едва ли ще посмеят да се насочат направо към границата. Предполагам, че ще се скрият и ще изчакат подходящия момент. Трябва да открием скривалището им. Ще видя какво може да се измъкне от досието.
Малик кимна с глава.
— Трябва да ги пипнем! — изръмжа той. — Не е необходимо да ти обяснявам какво ще стане, ако успеят да се измъкнат!
— Защо мислиш, че ще се измъкнат? — злобно се усмихна Смирнов, после се насочи към вратата и я затръшна след себе си.
Малик отново се зае да изучава картата. Десет минути по-късно Сук се върна.
— Забелязали са колата да прекосява един от мостовете на реката — докладва той. — Допълнителна информация липсва. Вътре са били трима: един мъж на волана, един на задната седалка и една жена отпред.
Малик вдигна глава и заплашително го изгледа:
— Вашата работа е да им попречите да минат границата, другарю Сук! Не ме интересува как ще го направите и колко души ще използвате, но тези тримата не трябва да напускат страната!
— Вече съм взел необходимите мерки — отвърна Сук. — Няма да избягат!
Малик го освободи с нетърпеливо махване на ръка, изчака го да излезе, след което се облегна назад и запали цигара. Яд го беше на себе си. Трябваше да арестува момичето веднага след като Смирнов го предупреди, че Кейн е проявил интерес към нея, но той се направи на умник. Спомни си за Гърланд и от устата му се откъсна сочна псувня. Как ли ще реагира Ковски, когато му докладват за този провал? Ковски беше прекият му началник и между двамата имаше трайна вражда. До този момент Малик беше успявал да парира всички опити за дискредитиране от страна на шефа си, просто защото действаше безпогрешно. Но сега грешката беше факт и Ковски несъмнено щеше да се възползва от нея.