Выбрать главу

Гърланд, моментално оценил колко полезен може да им бъде Ян, вдигна глава и подхвърли:

— А защо не дойдете и вие двамата? Ще поемем всички разноски.

Домакините си размениха по един бърз поглед, после Ян поклати глава:

— Не, това не можем да сторим… — Но в гласа му прозвуча нескрито колебание.

— Нима цял живот ще си останете тук? Какво бъдеще виждате в тази страна? А навън можете да започнете нов живот! — Гърланд огледа бедната обстановка и поклати глава: — Доколкото виждам, не сте преуспели кой знае колко… Чуйте моето предложение: разполагаме с трийсет хиляди долара, които ще разделим по равно. На вас ще се паднат дванайсет хиляди и с тях спокойно можете да започнете нов живот. В Австрия, Германия, Франция… където пожелаете.

Уъртингтън стисна куфара си с две ръце и извика:

— Нямаш право да предлагаш това! Тези пари не са твои! Те са на Мейла и мен!

Всички стреснато го изгледаха, после Мейла поклати глава:

— Не са наши, Алек. Моля те не ставай глупак!

— Непрекъснато ми повтаряш, че съм глупак! — истерично кресна Уъртингтън. — Нима не виждаш, че се опитвам да защитя интересите ти? С тези пари…

— Алек! Веднага престани! — повиши тон Мейла, после скочи на крака и пристъпи към него: — Дай ми куфара!

Уъртингтън й хвърли един безпомощен поглед, после пусна куфара и тихо промълви:

— Вземи го, но така си погребваш бъдещето… Мислиш ме за глупак, но всъщност ти си тази, която не знае какво върши…

— Знам и още как! — отвърна Мейла. — Купувам свободата си! — После махна с ръка към куфара и каза на Гърланд: — Там са парите, оправяй се с тях както намериш за добре.

Гърланд кимна и отново погледна към Ян:

— Дванайсет хиляди долара. Твои са, ако ни прекараш през границата. А сами ще решите дали да се връщате тук!

Ян се поколеба, после стана на крака. Хвана ръката на жена си и каза:

— Трябва да си помислим, моля да ни извините…

След това двамата напуснаха помещението.

Гърланд отвори куфара и извади пакета с парите.

— Те познават страната, говорят езика и знаят откъде можем да се измъкнем — обърна се към Мейла той. — Предлагам им парите, защото без тях сме загубени!

— Разбирам — кимна Мейла.

— Лесно ти е да ги раздаваш! — язвително подхвърли Уъртингтън. — Защото ще измъкнеш три пъти по толкова от Дори, за да му върнеш секретния документ!

Гърланд го погледна със зле прикрито нетърпение.

— Виж какво! — изръмжа той. — Твоят дял е на масата! Вземай си шестте бона и се махай по дяволите! Не е задължително да идваш с нас. Вземай си парите и се връщай в Прага!

— Много добре знаеш, че не мога да направя това! — викна възбудено Уъртингтън.

— Хич не ме е грижа! — отряза го Гърланд. — Прави каквото искаш, но ако тръгнеш с нас, ще си налягаш парцалите!

Уъртингтън се обърна към Мейла:

— Тоя тип е мошеник! — ревна той. — Нима не виждаш, че се разпорежда с твоите пари?! Той ще…

— Парите не са мои! — прекъсна го Мейла. — Няма ли най-сетне да престанеш?

Уъртингтън я изгледа, после отчаяно сви рамене.

— Добре, млъквам! Повече няма да чуеш нито дума от мен!

Гърланд ги остави да се разправят и се зае да оглежда широката стая. Взе някаква поставена в рамка снимка от лавицата над камината, хвърли й един небрежен поглед и понечи да я върне на мястото й. После изведнъж замръзна на място и се взря внимателно в нея. Мейла и Ян се бяха снимали на фона на къщата и хамбарите.

— Имаш ли копие от тази снимка? — обърна се към Мейла той.

Мейла я погледна и веднага разбра какво има предвид. Лицето й пребледня.

— Да… — прошушна тя. — Остана у дома, в албума ми…

— Край! — отчаяно вдигна ръце Гърланд, после рязко отвори вратата и извика: — Хей, вие!

Ян и Бланка излязоха от спалнята и се насочиха към голямата дневна.

— Идваме с вас! — съобщи развълнувано Ян.

— И без това нямате друг избор — пусна една крива усмивка Гърланд и им посочи фотографията: — Мейла държи същата снимка в апартамента си. Те ще я намерят и няма да им е кой знае колко трудно да разберат на кого принадлежи тази къща. Най-много след два часа ще са тук, затова трябва да изчезваме! — Отброи част от банкнотите и ги подаде на Ян: — Ето вашият дял!

Ян се поколеба за момент, после взе парите и ги натика в задния джоб на джинсите си.