— Това си е твоя работа! — изръмжа той. — Главното е да не минат оттатък! Разполагаш с достатъчно хора, излишно е да ти казвам, че ще вървят пеша и имаш достатъчно време. — Изгледа хладно своя помощник и добави: — Искам да заловиш тези хора. Аз ще бъда в министерството.
След тези думи се качи в колата и нареди на шофьора да го върне обратно в Прага.
Смирнов пусна иронична усмивка след отдалечаващата се кола. Осем години преследваше бегълци и още не му се беше случвало да се провали. Тревогата на Малик го развеселяваше. Тоя тип мисли единствено за кариерата си, убеден, че един ден Ковски ще успее да я разруши. Самият Смирнов беше направен от по-друго тесто, служебните повишения изобщо не го вълнуваха. Неговата професия беше преследването на бегълци. Не може ли да се справи — значи мястото му не е тук. Толкова.
Обърна се и закрачи към Сук.
— На разсъмване искам три хеликоптера! — нареди кратко той. — А сега повикайте капитан Кухлан.
Миг по-късно пред него се изправи Кухлан — млад и фанатично предан на делото комсомолец, който приемаше заповедите на човек като Смирнов с готовност и уважение.
— Ела с мен — кратко му нареди Смирнов и бързо се насочи към къщата. Вътре разтвори подробна карта на местността, постави компас върху фермата и заби иглата на малък пергел в плътния картон. Докато очертаваше окръжността, в помещението влезе Сук и мълчаливо се вслуша в инструкциите му.
— Имаме две възможности — вдигна глава Смирнов и погледна младия офицер. — Или ще поемат направо към границата, или ще се покрият някъде и ще изчакат. По мое мнение ще направят второто. Убежището им е тук, някъде в чертите на тази окръжност. Утре сутринта тя ще бъде подложена на внимателен оглед от въздуха. Твоята задача е да осигуриш плътно обкръжение на района. — Бутна картата и се изправи: — Ето, проучи внимателно терена и прецени колко души ще ти бъдат необходими. Искам плътно обкръжение, ясно ли е?
— Тъй вярно, другарю Смирнов! — изпъна се Кухлан.
Смирнов доволно кимна с глава. От този русокос хубавец ще излезе добър ловец на хора, помисли си той.
— Ще ги пипнем, не могат да се измъкнат — обади се с пресилена самоувереност Сук.
Смирнов не му обърна внимание, продължаваше да следи действията на Кухлан. Точно след пет минути капитанът вдигна глава.
— Всичко е ясно, вече зная колко души ми трябват и къде трябва да ги поставя. Утре в осем сутринта, блокадата ще бъде факт.
— На разсъмване, момчето ми, на разсъмване! — проточи ехидно Смирнов. — До шест всички да бъдат по местата си!
— Слушам, другарю Смирнов! — изпъна се Кухлан и напусна стаята.
Шеста глава
Уъртингтън се загърна плътно в износеното си сако и потръпна. Беше седнал на един плосък камък в подножието на огромна скала, надвиснала над далечната долина, покрита с гъста утринна мъгла. Застъпи на пост в четири часа, сега наближаваше шест и половина. Беше влажно и студено, той копнееше за топлите лъчи на слънцето, което скоро щеше да изгрее и да стопли премръзналите му кокали. Тоя тип Гърланд нарочно го сложи на пост на разсъмване, когато е най-влажно и студено! Вече мразеше този висок и нахален хубавец с цялата си душа. Завиждаше на здравите му нерви, на начина, по който впечатляваше жените. Забеляза как го гледаше Мейла — сякаш е Господ!
Извади смачканото пакетче и преброи цигарите си. Бяха останали само пет. Поколеба се, после не можа да се въздържи и запали.
Хвърли поглед към тъмната къщичка зад гърба си. Пълна тишина, всички спяха. Премести очи към просветляващото над върховете на дърветата небе, после отново ги насочи към скритата в пухкава мъгла долина. Сърцето му се сви от страх. Те положително са вдигнали армията под тревога и вече са започнали претърсването. Рано или късно ще ги открият.
Уъртингтън се сви при мисълта какво го чака. Ръката му неволно хвана ръкохватката на пистолета, после се сети, че Гърланд му беше взел патроните. Не може дори да се самоубие, ако войниците ги обкръжат!
Напълни гърдите си с дим и бавно го изпусна обратно. Понечи да се намести по-удобно върху твърдия камък, после изведнъж замръзна на място. До ушите му долетя далечно боботене, миг по-късно ясно видя хеликоптера, който летеше на малка височина и се приближаваше. Скочи на крака, сърцето му бясно заблъска в гърдите. Отляво се разнесе нов шум, той рязко извърна глава и видя още един хеликоптер.
Хукна към къщичката, в същия миг вратата рязко се отвори и на прага се показаха Гърланд и Ян.