— Скрий се, бързо! — извика американецът и Уъртингтън се стрелна в къщичката.
Гърланд и Ян се мушнаха под прикритието на разклонено дърво в близост до убежището си и отправиха очи към небето. Единият хеликоптер се насочваше точно към тях.
— Претърсват съвсем методично — отбеляза Гърланд.
— Не могат да ни видят — тихо отвърна Ян. — Дърветата скриват изцяло колибата. Трябва да стоим тук и да не мърдаме, иначе веднага ще ни засекат.
Грохотът на вертолетния мотор нарастваше. Двамата останаха неподвижни, опрели гърбове в дънера на вековното дърво. Машината прелетя над главите им и започна да се отдалечава.
Спогледаха се, после Ян подхвърли:
— Наистина ви считат за едри риби! Да вървим да изпием по едно кафе.
Придържайки се под клоните на дърветата, двамата се насочиха към къщичката. Жените бяха станали и ги чакаха с напрегнати лица. Премръзналият Уъртингтън грееше ръцете си на полузагасналия огън.
— Няма да ни открият — успокоително рече Ян. — Готово ли е кафето?
— Всеки миг ще стане — отвърна спокойно Бланка. За разлика от нея Мейла изглеждаше дълбоко разтревожена.
— Ще успеем ли да се измъкнем? — пристъпи към Гърланд тя.
— Разбира се — потупа я по ръката той. — Ще се наложи да се придвижваме само нощем и толкоз. — Взря се в сините й очи и добави: — Докато съм край теб, няма за какво да се тревожиш.
На лицето й се появи бледа усмивка.
— Зная… Но все пак наистина ли вярваш, че ще се измъкнем?
— Разбира се. Няма да е лесно, но ще успеем! — Потисна импулсивното си желание да обвие с ръка раменете й, тъй като забеляза ревнивия поглед на Уъртингтън.
Тя изпитателно огледа увереното му лице, после отиде при Бланка, която приготвяше закуската.
Гърланд намигна на Уъртингтън и се насочи към Ян, който стоеше на прага.
— Станаха три — отбеляза чехът, отправил поглед в небето.
— След като са организирали операция от подобен мащаб, те положително ще предприемат и претърсване на гората — каза Гърланд. — Май се налага да се придвижваме само през нощта.
Ян се замисли.
— Не знаят в коя посока сме поели и вероятно ще блокират цялата област — загрижено рече той.
В следващия миг чуха бързо приближаващия се грохот на мотори и замръзнаха. Този път хеликоптерът летеше толкова ниско, че почти докосваше върховете на дърветата. И двамата разбраха, че претърсването по въздуха се извършва методично и професионално, в момента се проверяваше местността, която се намираше на петдесетина километра източно от тях.
— Трябва да угасим огъня — отбеляза Гърланд. — Димът е съвсем слаб, но те летят толкова ниско, че могат да го забележат.
Прибраха се вътре. Жените бяха стоплили две кутии с кренвирши, кафето вече димеше на масата. Ян отиде до огнището и разхвърля далеч един от друг полуизгорелите пънове. Атмосферата на масата беше напрегната, всички се вслушваха в грохота на самолетните двигатели.
Този път машината прелетя точно над тях, въздушната струя от витлото й се втурна в помещението, разроши косите на Мейла и тя неволно извика.
Лицето на Уъртингтън посивя, ръката му безсилно изпусна джобното ножче, с което разрязваше кренвиршите.
Гърланд погледна Ян и Бланка и със задоволство отбеляза, че и двамата бяха запазили присъствие на духа. После хвана ръката на Мейла и успокоително я стисна.
— Дали ни забелязаха? — попита Бланка.
— Изключено, при тази скорост — отвърна Ян и хвърли поглед към димящите в огнището пънове. — Пушекът е твърде слаб. — После си отряза парче кренвирш и добави: — Изглежда прибягват до методично претърсване и едва ли ще се върнат пак.
— Това ти го казваш! — рече Уъртингтън с одрезгавял от притеснение глас и бутна чинията си настрана. — Откъде си толкова сигурен? Трябва да се махаме от този капан!
Гърланд си взе втори кренвирш и одобрително поклати глава, без да обръща внимание на Уъртингтън:
— Много са вкусни, но щяха да са още по-добри, ако имахме и малко горчица!
Уъртингтън скочи на крака и изкрещя:
— Глухи ли сте? Трябва да се махаме оттук!
— Не бих казал подобно нещо — меко отвърна Гърланд. — Хеликоптерите се използват предимно за психологически ефект. Главната им цел е да ни сплашат… — Всички напрегнато гледаха Уъртингтън, който направо се тресеше от страх. Гърланд довърши закуската си, изпи кафето в чашата и се изправи: — Ела, приятелче. Двамата с теб ще идем да се поогледаме. Спуснем ли се на долната полянка, ще получим възможност да оценим надеждността на нашето прикритие. А вие стойте тук — подхвърли към останалите той.