— Значи ще си пробиваме път с бой, ако се наложи! — каза той.
Уъртингтън се втренчи в него, после, усетил погледа на Мейла върху лицето си, взе патроните и започна да зарежда пистолета си.
— Но край хеликоптерите положително ще има охрана — обади се Бланка. — Наистина ли мислите, че ще успеем?
— Защо не? — отвърна Гърланд. — Разполагаме с два пистолета и си струва да опитаме.
— Слушайте! — извика Мейла.
Грохотът на самолетни двигатели отново пропъди горската тишина. Всички замръзнаха по местата си.
Въздухът в стаята се раздвижи от въртящите се витла, картите на масата отхвръкнаха и се залепиха за стената.
Имаха чувството, че машината е увиснала точно над главите им. Лицето на Уъртингтън беше посивяло от страх, Мейла едва сдържаше тръпките на тялото си, семейство Браун и Гърланд бяха окаменели на местата си. Край хижата се вдигна прах, забарабаниха дребни камъчета. Клоните на дърветата бурно се поклащаха.
Смирнов се надвеси от прозорчето и веднага зърна малката хижа.
— Спусни се още малко! — заповяда на пилота той.
— Опасно е — поклати глава Будовец. — Дърветата…
— Тогава два-три метра вдясно! — прекъсна го Смирнов и пилотът мълчаливо се подчини.
Да, грешка не можеше да има, усмихна се тържествуващо Смирнов. Пипнахме ги! Вдигна слушалката на радиотелефона и даде кратки нареждания на Сук, който беше останал във фермата. После се облегна назад и кратко кимна. Будовец набра височина и започна да се отдалечава.
— Готов съм да се закълна, че са там вътре! — промърмори Смирнов. — Моите почитания, лейтенант, имате орлов поглед!
— Откриха ни! — скочи на крака Гърланд в мига, в който разбра, че хеликоптерът се отдалечава. — Трябва да тръгваме!
— Нали ти казах, че сме в капан! — истерично изкрещя Уъртингтън.
— Възможно е — хладно му се усмихна Гърланд. — Но капанът все още не е щракнал! Хайде, тръгваме!
Бяха готови за броени минути.
— Насочваме се към площадката за кацане! — разпореди се Гърланд. — На тях също ще са им необходими поне два часа, докато се изкатерят дотук. Аз ще вървя пръв, след мен са Ян и момичетата. Накрая Уъртингтън. Хайде!
Колоната поведе Гърланд, който пое под прикритието на дърветата, без да забравя хеликоптера над главите им. Насочи се с умерена крачка към полянката под колибата, забавяйки темпото си съвсем умишлено. Не забравяше, че Мейла трябва да не изостава. Грохотът на двигателите в прозрачния въздух им напомняше да не напускат прикритието на дърветата. Стигнаха долу, но бръмченето не се отдалечаваше.
— Стойте в гората — рече Гърланд и внимателно надникна от ръба на близката скала. Околностите на мержелеещата се в далечината ферма бяха пусти, камионите с ръмжене прекосяваха ливадата. В подножието на планината спряха, от тях се изсипаха войници с автомати в ръце, пръснаха се във верига и тръгнаха насам. Гърланд се опита да ги преброи, но скоро се отказа. Бяха повече от сто.
— Идват — махна на Ян той. — Може би ще се наложи да си пробиваме път с бой, но това трябва да стане безшумно. Какво ще кажеш?
— Защо не? — кимна чехът, намръщи се и очите му възбудено проблеснаха.
— Само двамата сме — предупреди го шепнешком Гърланд. — Онзи Уъртингтън не се брои…
Ян отново кимна с глава.
— Тогава тръгваме — рече Гърланд и се обърна към останалите: — Изчакайте три минути и ни последвайте. Ако настане суматоха — спирате и чакате. Ясно ли е?
— Да — отвърна Бланка.
— Никаква стрелба! — предупреди Уъртингтън той. — Веднага ще се ориентират по изстрелите и ще ни обградят!
Болезнено блед и изпотен, Уъртингтън напразно се опита да проговори, после се задоволи само с поклащане на глава.
Гърланд докосна ръката на Ян и започна да се спуска надолу. Точно в този миг попадна в полезрението на Смирнов, който внимателно оглеждаше околността през бинокъла си.
— Ето ги! — възбудено викна той. — Снижавай! — После грабна микрофона и съобщи на Сук местонахождението на бегълците. — Насочи хората насам! Пипнахме ги, насочили са се надолу!
Хеликоптерът се снижи и дърветата се заогъваха под мощните тласъци на витлото му. Гърланд вдигна глава и видя, че пилотът и пътникът до него са забили очи в него. Не се поколеба нито секунда. Измъкна тежкия си пистолет 45-ти калибър и изстреля четири куршума нагоре. Многократно усилени от планинското ехо, изстрелите се чуха на километри.