Хеликоптерът се люшна встрани и започна да се отдалечава. Улучен в ръката, Будовец стисна зъби и насочи машината към площадката за кацане. Кръвта се стичаше по ръкава и пълнеше ръкавицата му.
Смирнов яростно изруга.
— Лошо ли ви раниха? — попита той.
— В ръката — отвърна Будовец. Искаше му се да прояви твърдост, но болката беше толкова силна, че почти го доведе до припадък. — Ще кацна!
— По-бързичко! — излая Смирнов. — И се дръж!
Будовец направи усилие да вкара машината в хоризонтален полет.
— Така ти се пада! — изръмжа Гърланд и пъхна пистолета в кобура си. — Ако не бях прогонил тая досадна муха, сигурно щеше да ни виси над главите чак до долу! Вече знаят, че сме тук и трябва да се върнем обратно. Ще се спуснем от другата страна на баира.
Започнаха да се изкачват по стръмната пътечка и скоро се сблъскаха с останалите.
— Връщаме се! — кратко им съобщи Гърланд. — Вървете след мен. — Задъхани и уплашени, двете момичета и Уъртингтън го последваха. Най-отзад остана Ян. Отминаха малката къщичка и продължиха нагоре.
После над главите им отново се разнесе бръмченето на хеликоптер. Смирнов беше наредил на Сук веднага да изпрати друга машина да смени ранения Будовец.
Хеликоптерът изскочи откъм слънцето и със свистене се понесе надолу по склона. За нещастие, тъкмо в този момент бегълците прекосяваха една открита камениста полянка, зад която отново започваше гора. Войникът до пилота незабавно откри огън с автомата си, куршумите вдигнаха прах на метри от краката на групичката. Всички се проснаха по очи. Гърланд се извъртя, вдигна пистолета и внимателно се прицели в главата на пилота. Затаи дъх и бавно натисна спусъка. Изстрелът беше точен. Тялото на пилота се люшна безжизнено напред, машината се разклати, миг по-късно се заби в склона и избухна в пламъци.
— Бързо! — скочи на крака Гърланд.
Останалите го последваха нагоре по хълма.
Над мястото на катастрофата се издигна гъст стълб дим, вятърът го отнесе встрани от тях. Гърланд рязко се спря и другите се скупчиха около него.
— Може би сме запалили гората, а? — обърна се към Ян той.
— Точно това е станало — кимна Ян. — Я чуй!
До ушите им достигна пукотът на запалени дървета, димът стана по-гъст и смени цвета си. Лъхна ги горещ въздух.
— Вятърът го насочва надолу — прецени Гърланд. — Но ако смени посоката, ще имаме неприятности… — Обърна се към Уъртингтън и подхвърли: — Дай пистолета си на Ян. Тръгваме надолу, ще се спуснем от онази страна!
Уъртингтън с нежелание се подчини.
— Ние с Ян ще водим — добави Гърланд и закрачи напред.
Скоро димът започна да ги настига. След няколко минути цялата околност ще потъне в неговото гъсто було и никакъв хеликоптер не може да ни открие, помисли си Гърланд. Ще можем да вървим бързо, без да се крием под клоните на дърветата.
Пожарът страховито се разрастваше, жегата започваше да става трудно поносима.
Ян и Гърланд започнаха да тичат по тясната пътечка между дърветата, останалите плътно ги следваха.
После Гърланд рязко спря и Ян почти се блъсна в широкия му гръб.
— Слушай!
Далечен лай на кучета проникваше сред пукота на горящите дървета. Двамата загрижено се спогледаха.
— Май се движим точно насреща им! — промълви Ян и прокара ръка по изцапаното си със сажди лице.
— Нямаме друг избор, трябва да се спуснем в равното — рече Гърланд. — Ето какво ще направим: аз тръгвам пръв, ти ще изчакаш три минути и ще ме последваш. Предупреди останалите да направят същото, преди да поемат след теб.
Ян кимна и Гърланд тръгна надолу. Пристъпваше внимателно, очите му напрегнато се взираха напред. Прикрития имаше в изобилие — големи камъни, дебели дървета, висока трева. Всичко това пречеше на преценката му. Продължи да се спуска надолу с пистолет в ръка, давайки си сметка, че кучешкият лай все повече се приближава.
Добра се до гъст храсталак и спря. Малко по-надолу се виждаше тесен планински път, отвъд него отново се простираше гора. Поколеба се, после понечи да се насочи към пътя. В същия момент отдолу се появи верижен бронетранспортьор и той бързо се залепи за близкия ствол.
В малката бронирана машина седяха четирима млади войници, в ръцете им имаше автомати. Стоманените им каски проблясваха на слънцето. Гърланд изчака да отминат нагоре, после внимателно се плъзна към банкета. На два скока прекоси пътя и потъна в гората оттатък. Спря се и зачака. В далечината се чуваше ръмженето на още един автомобилен мотор. Отсреща се появи Ян, чу боботенето и бързо се скри зад едно дърво. Изправени от двете страни на пътя, бегълците изчакаха втория бронетранспортьор, после Гърланд се изправи на банкета и размаха ръце.