Ян мълчаливо кимна и извади от джоба си пистолета на Уъртингтън.
— Налага се ти да водиш, защото аз не говоря езика — добави Гърланд. — Накарай ги да се надрискат от страх! Всички са млади и неопитни. Аз ще те прикривам!
Ян отново кимна и се насочи към пътя, Гърланд вървеше на крачка зад него.
Спогледаха се за миг, после Гърланд кимна с глава.
— Никой да не мърда! — изрева с грозен глас Ян.
Четиримата униформени замръзнаха на местата си. Подофицерът бавно извъртя глава, видя пистолета в ръцете на Ян и видимо пребледня.
— Хвърлете оръжието! — заповяда Ян.
Автоматите издрънчаха на земята.
— Обърнете се! Ръцете на тила!
Мейла, Бланка и Уъртингтън задъхано се присъединиха към тях. Гърланд скочи на пътя, събра автоматите и ги хвърли в каросерията на камиона. Ян също прекрачи коловозите.
— Кажи им да се съблекат! — рече Гърланд, отстъпи крачка назад и насочи пистолета си към войниците.
Ян изрева кратка заповед, четиримата забързано се съблякоха и хвърлиха дрехите си на пътя.
Гърланд скочи в каросерията и миг по-късно се появи оттам с навито на кълбо здраво въже. Наряза го на парчета и се зае да омотава с тях ръцете и краката на пленниците. Ян през цялото време ги държеше на мушка. Когато работата бе свършена, двамата започнаха да ги товарят в камиона един по един.
— Кажи им, че който издаде някакъв звук, ще бъде застрелян — заповяда Гърланд, после махна с ръка на Уъртингтън и двете жени.
Десет минути по-късно камионът потегли. Гърланд и Ян бяха в кабината, облечени в бойни униформи на чехословашката армия, момичетата и Уъртингтън седяха отзад с оръжие в ръце.
Ян едва успя да закопчее униформата на подофицера, в скута си сложи един зареден автомат.
— Сега накъде? — попита Гърланд.
— Вляво и нагоре — отвърна Ян. — Карай бавно.
Над главите им се разнесе боботенето на хеликоптер. Стигнаха отклонението и Гърланд завъртя волана наляво. В същия миг насреща им изскочи джип и се понесе с висока скорост към тях. Зад него се стелеше пелена от прах.
— Легнете на пода! — извика Ян през прозорчето на кабината, което гледаше към каросерията. Уъртингтън и двете жени бързо приклекнаха и опънаха върху себе си и четиримата вързани войници навития в ъгъла на каросерията брезент.
В джипа имаше млад дебел офицер и двама войници. Офицерът вдигна ръка, джипът спря, Гърланд също натисна спирачката.
— Какво си въобразяваш, че вършиш? — злобно попита младият офицер и се вторачи в Гърланд.
Гърланд не разбра нито дума и хвърли безпомощен поглед към Ян. Широкоплещестият чех се приведе над него и направи опит да отдаде чест.
— Изпълняваме заповед, другарю лейтенант — бодро отвърна той. — Току-що ни наредиха да се върнем в базата, лично дивизионният командир се обади…
Лейтенантът слезе от джипа и Гърланд вдигна предпазителя на пистолета си.
— Кой ти е дивизионен командир? — подозрително попита офицерът.
— Полковник Смерж — спокойно отвърна Ян.
Лейтенантът отстъпи крачка назад и махна с ръка.
— Карайте, какво чакате? — викна той. — По-бързо!
Гърланд забеляза кимването на Ян, включи на скорост и камионът бавно потегли.
— Браво, бе! — усмихна се доволно Гърланд, когато джипът остана зад гърба им. — Какво му каза?
Ян му предаде репликите, после подхвърли:
— Реших да рискувам. От вестниците зная, че този полковник е някаква важна клечка!
— Номерът мина!
— До границата има по-малко от сто километра — продължи Ян, после извърна глава и извика на Бланка: — Можете да се изправите!
Главите на момичетата се показаха изпод тежкия брезент и Ян окуражително им се усмихна.
Гърланд леко увеличи скоростта, след около половин час стигнаха до широк асфалтиран път.
— По-добре отново се прикрийте! — извика той и Бланка с нежелание придърпа брезента.
Поеха по широкото платно. Често се разминаваха с тежко натоварени военни камиони, които фучаха с пълна скорост по посока на горския пожар. Някакъв червендалест сержант се надвеси от джина си и нещо им изкрещя, но Гърланд не му обърна внимание. Погледна в огледалцето за обратно виждане и видя, че джипът също продължи пътя си.
Над главите им се появи хеликоптер, Ян се показа през страничния прозорец и размаха ръце. Забелязал каската му, пилотът също махна с ръка и изчезна.
През следващите четиридесет километра все по-рядко срещаха военни коли. Но след един остър завой пред тях изведнъж изникна неочаквано препятствие. Два верижни бронетранспортьора бяха препречили пътното платно, а пред тях се бяха изправили четирима войници, начело с някакъв подофицер.