Кратка пауза, после радистът каза нещо в микрофона пред себе си. Почака малко, после отново повтори изречението. След миг свали слушалките и извърна възбуденото си лице към Малик.
— Имало е опит за нарушение на границата, другарю Малик! Мъж и жена са загинали в минното заграждение. В момента нещата се изясняват.
Вероятно е бил Гърланд, помисли Малик.
— Искам отличителни белези на жертвите! — извика той. — Бързо!
Сержантът отново си сложи слушалките, прещрака няколко ключа на радиостанцията, после поклати глава:
— Изключили са се.
— Продължавай да ги търсиш!
— В момента тече радиограма — каза сержантът. — Другарят Смирнов търси връзка с другаря Малик. — Свали слушалките си и ги подаде на руснака.
— Борис?
— Аз съм. Открих картата на рудника. Има само два изхода. Единият е напълно наводнен, а другият води до минното заграждение.
— Вече се опитаха да минат оттам. Двама загинаха — съобщи му Малик. — Сигурен ли си за наводнената галерия?
— Да. Пълна е догоре.
Малик помисли малко и каза:
— Върни се обратно и донеси картата.
После върна слушалките и микрофона на радиста:
— Опитай се да получиш описанието на убитите.
Сержантът отново се залови за ключовете и след известно време успя да получи връзка.
— Труповете са в минното заграждение — съобщи на Малик той. — Ще им трябва известно време, за да ги измъкнат оттам. През бинокъл се вижда, че мъжът е едър и силен, а жената — руса.
Дали е Гърланд, отново се запита Малик. И дали, ако е жив, ще опита да се измъкне през наводнената галерия? Искаше да бъде сигурен, въпреки твърденията на Смирнов. Искаше да е спокоен, че ако е жив, Гърланд е вътре в рудника и няма начин да се измъкне.
Няма как, ще се наложи да изчака завръщането на Смирнов, въздъхна той.
— Попитай ги колко време ще им трябва за разминиране на заграждението — нареди на радиста Малик.
Сержантът влезе във връзка с една от наблюдателните кули, размени няколко реплики с колегата си насреща и се извърна към Малик:
— Не по-малко от пет часа. Нямат детектори за откриване на мини и чакат да им докарат. Разчистването ще бъде бавно и доста опасно.
Малик имаше известен опит като граничар и знаеше, че нещата често стават бавно и трудно. Пет часа! Ако Гърланд е жив, той може да направи куп поразии за подобен отрязък от време! Включително и да се измъкне!
Слезе от колата и започна да се разхожда напред-назад по пътечката. Палеше цигара от цигара и напрегнато размишляваше.
Два часа по-късно се появи Смирнов. Беше карал като луд и на два пъти за малко не изхвръкна от пътя. Дори Малик се изненада от бързото му завръщане, очакваше го най-малко след два часа и половина.
— Дай картата! — приближи се към прашната кола той, едва изчакал помощникът му да слезе от нея.
Нетърпеливо я пое и я разгъна върху покрива на колата, после щракна фенерчето си.
— Ето ги двата изхода — посочи Смирнов. — Виждаш, че единият стига на повърхността на триста метра навътре в австрийска територия. Но ме увериха, че той отдавна е блокиран.
— Какво означава блокиран? — настоятелно попита Малик.
— Пълен е с вода в продължение на четири километра.
— Гърланд като нищо ще ги преплува!
— Това не е басейн, а застояло и смрадливо блато, което гъмжи от водни плъхове — усмихна се Смирнов. — Жив ще го изядат! А над водата има смъртоносна концентрация на земни газове!
— Откъде знаеш? — сопна се Малик.
— Преди шест месеца са вземани проби. Газовете са абсолютно смъртоносни.
— Но досега може да са се разсеяли…
— Експертите твърдят, че галерията е непроходима — сви рамене Смирнов. — Или им вярваш, или не.
— Щях да им повярвам, ако си нямахме работа с Гърланд. Но с него всичко е по-различно. Той е в състояние да се възползва и от най-малкия шанс!
— И какво мислиш да правиш?
Малик се отдръпна от колата, направи няколко крачки и потъна в размисъл. После се върна обратно при картата.
— Вторият изход е тук — каза той и заби дългия си показалец сред разноцветните контури. — И аз ще го чакам пред него, в случай че изобщо се появи!