— Добре — кимна тя. — Нямаш проблеми.
После поеха по втората галерия. Въздухът стана малко по-добър и те закрачиха по-бодро. След два километра Мейла спря и тихо попита:
— Може ли да си починем? Останах без дъх!
— Разбира се — отвърна Гърланд, пое свещта от ръката й и пусна раницата си на земята. — Заслужила си почивка. А през това време аз ще ида да се поогледам.
— Не! Не искам да ме оставяш!
— Стига, мила! — остро я погледна Гърланд. — Справяш се чудесно, а аз няма да се бавя!
— Моля те… — прошепна тя и тялото й се отпусна на пясъка. Очите й бяха вперени в неговите, ръката и се плъзна зад гърба и откопча сутиена. — Моля те, искам да ме любиш! Угаси, тази свещ и ела!
Той я погледна и тялото му изведнъж натежа от желание. Духна свещта и се отпусна до нея. Ръцете му обвиха тънката й фигура, устните й потърсиха неговите и тихо простенаха. Проникна в нея с цялата си мъжка сила, тя извика и здраво се притисна до него. Дългите й бедра се вплетоха в неговите, хладното й тяло го влудяваше.
Времето спря. Опасността, границата и мрачната галерия се превърнаха в далечни кошмари, телата им се люшкаха на вълните на неземната наслада, душите им се сляха и отлетяха в онази райска градина, която Господ бе създал специално за влюбените.
Гърланд пръв се завърна оттам. Нежно и с безкрайно внимание тялото му се отдръпна от нейното, ръката му продължаваше да гали нежната й кожа. Тя лежеше неподвижно, дишаше равно и спокойно, задоволена и отпусната.
До слуха му достигна шум от течаща вода и съзнанието му се върна в реалността.
— Почини си, скъпа — прошепна той. — Аз ей сега ще се върна.
— Не ме оставяй сама! — каза тя и понечи да го прегърне, но той се дръпна от ръцете й.
— Стой си тук. — Обу набързо панталоните си и запали свещта.
— Марк!
— Веднага се връщам, стой тук и ме чакай!
След няколко крачки вонята се усили, край стената на галерията забеляза пет-шест варела от газьол. Бутна един от тях, той издрънча и се разклати. Варелите бяха празни. Спря на място и се замисли. Празните варели плуват, с тях шансовете им да преминат през наводнената галерия положително ще бъдат по-големи.
Чу стъпките на Мейла и я изчака да се приближи. Тя мъкнеше раницата и автомата.
— Извинявай, но не мога да стоя сама — тихо промълвиха треперещите й устни.
— Виж тук — кимна с глава той. — Ще си направим сал от тези варели, но първо ела да видим откъде започва водата.
Обви рамото й с ръка, вдигна свещта над главата си и пое напред. След няколко крачки пътешествието им свърши. Подът на галерията рязко пропадаше, и в краката им проблесна мазната повърхност на застояла вода. От нея се излъчваше отвратителна воня, двамата неволно сложиха ръце пред устите си.
— Не можем да минем оттук! — дръпна се Мейла. — Просто не можем!
— Друг път няма, скъпа — отвърна Гърланд. — Трябва да минем! — Сложи раницата на земята, отвори я и извади още една свещ. Подаде я на Мейла и пое обратно към варелите. Обърна един от тях и започна да го търкаля към водата. Мейла му осветяваше пътя. Върнаха се за втория варел. В момента, в който Гърланд го обърна, нещо изцърка и се шмугна между краката му. Мейла изпищя и отскочи назад, едната свещ падна от ръката й и угасна.
— Плъх! — потръпна от отвращение тя.
— Вече го няма — успокоително рече Гърланд, вдигна свещта и я запали. — А сега ще те моля да се вземеш в ръце, мила. Имам нужда от помощта ти. — Обърна варела и понечи да го търкулне към водата. — Чакай ме тук, ще отида за още един.
— Идвам с теб! — извика Мейла и хвърли уплашен поглед към тъмната галерия. — Как мислиш, дали има и други?
— Едва ли — излъга Гърланд, който добре си спомняше какво му беше казал Ян. Няма смисъл да я плаши, и без това едва се държи на краката си, помисли той. Подкара варела към водата и го изправи до първия, после двамата заедно се върнаха за още един. В момента, в който го отмести, отдолу се появи нещо, което твърде много приличаше на змия. Потискайки импулса да отскочи назад, той се закова на място и тихо каза:
— Подай насам свещта!
Доловила напрежението в гласа му, Мейла замръзна от ужас. Подаде му свещта с трепереща ръка и той я вдигна над варела. Не беше змия, а навито на руло дебело въже.
— Късметът ни започва да работи — усмихна се Гърланд и се наведе да го вземе. Изпод въжето изпълзя огромен паяк и бързо се насочи към тъмнината. Мейла изпищя и отскочи назад. При вида на дългите космати крачета направо й прилоша.