— Хайде, стига! — извика Гърланд. — Вече си голямо момиче! Това беше едно паяче и нищо повече! Дръж въжето, а аз ще претърколя варела… — Усмихна се и добави: — Не забравяй, че имаме среща в най-скъпия ресторант на Париж!
— Не съм забравила — отвърна тя и преметна въжето през рамо.
— Така те искам, момичето ми — усмихна се още по-широко Гърланд и започна да търкаля варела в тъмната галерия.
Малик свали бинокъла и намръщено промълви:
— Това не е Гърланд! Което означава, че той е жив и все още се намира в рудника!
Двамата със Смирнов стояха под едната от вишките и наблюдаваха трима войници, които внимателно си пробиваха път сред минното заграждение с детектори в ръце.
— Трябва да се прехвърля оттатък — добави Малик. — Не мога да ги чакам да разминират цялото поле! — Обърна се към майора, който беше началник на заставата, пристигнал току-що на местопроизшествието: — Прекъснете електричеството по онази ограда! Намерете отнякъде дървени скари и ги донесете тук! Трябва веднага да се прехвърля оттатък!
Нисък, дебел и запотен, майорът стреснато го изгледа:
— Ами ако крачетата на скарите натиснат някоя мина? Не, другарю, това е твърде рисковано. Далеч по-безопасно е, ако се използва въже с кука… Бихте могли да се оттласнете и да се прехвърлите направо оттатък…
Малик хвърли поглед към минното поле и кимна с глава:
— Добре, погрижете се.
Смирнов изчака отдалечаването на майора и поклати глава:
— Постъпката ти е неразумна. Гърланд може и да не излезе от рудника… А ако въжето се скъса…
— Ще ти бъда много благодарен, ако си държиш устата затворена! — прекъсна го нетърпеливо Малик.
Смирнов сви рамене и извади кутията с цигарите си. Двамата запалиха.
— Трябва ми автоматичен пистолет — добави Малик и изпусна облак дим през широките си ноздри.
— Има един в колата.
— Добре. Оттук до втория изход са три километра. Ще се прехвърля на това място, а след това ще вървя покрай оградата. Връщането — точно по същия маршрут. Погрижи се дотогава тези глупаци да са разчистили проход през минното поле!
Смирнов кимна и каза:
— Ще ида да ти донеса пистолета.
В радиоколата отвори едно от шкафчетата, измъкна голям автоматичен пистолет и преди да го занесе на Малик, внимателно провери пълнителя му. Малик вече разговаряше с появилия се отново шишкав майор.
— Зареден е — подаде му пистолета Смирнов. Малик кимна и отново се обърна към майора.
— След малко въжето ще е готово — каза онзи. — В момента му прикрепят куката. Токът вече е прекъснат.
Малик погледна часовника си и започна да пресмята. За по-малко от час ще бъде при изхода на втората галерия, а Гърланд е долу вече над три часа. Дори да намери начин да преплува наводнения тунел, той едва ли ще успее да стори това за по-малко от два часа — дължината беше цели четири километра. Значи разполага с предостатъчно време.
Тримата офицери вдигнаха глави и се заеха да наблюдават войника на вишката, който се готвеше да хвърли към оградата навитото въже с кука накрая. На третия опит куката издрънча и се залови за един от коловете. Войникът опъна въжето и здраво го завърза.
— Тръгвам — рече Малик и стисна протегнатата ръка на майора. После се обърна към Смирнов и добави: — С Гърланд е свършено! Предупредих го, че срещнем ли се отново, той ще бъде убит!
— Защо проявяваш прекалена амбиция? — понижи глас Смирнов, обръщайки гръб на майора. — Моя работа е да ликвидирам Гърланд и оттатък би трябвало да се прехвърля аз, а не ти!
— Не — поклати глава Малик. — Имам си лични сметки с него. — Хвърли фаса и подаде ръка на помощника си: — Не забравяй за минното поле.
— Успех! — въздъхна Смирнов и стисна протегнатата му ръка.
Малик се насочи към вишката и започна да се изкачва. Не след дълго беше горе, махна с ръка и без колебание се хвана за въжето. Започна опасното спускане, като контролираше скоростта си с крака, здраво преплетени около въжето. То се изпъна до скъсване под тежестта на едрото му тяло и Смирнов неволно потръпна. В следващата секунда Малик вече беше над оградата, изпъна се напред и скочи на австрийска територия.
Отново махна с ръка, после се приведе и тръгна покрай оградата. Не искаше да закъснее за срещата с Гърланд.
Капитан Хуго фон Райтенау, командир на австрийската гранична застава, вдигна слушалката и поиска връзка с американското посолство във Виена.