Докато чакаше, ръката му нетърпеливо почукваше с върха на добре подострен молив върху планшета на бюрото. Фон Райтенау беше висок и рус аристократ на трийсет и осем години, който ненавиждаше комунизма от дъното на душата си, обожаваше американския начин на живот и с почти фанатична решителност помагаше на всеки, който правеше опит да се изтръгне от лапите на комунистите.
В слушалката се появи далечен глас и го предупреди, че насреща е американското посолство.
Вчера резидентът на ЦРУ във Виена Франк Хауърд го беше предупредил, че се очаква прехвърлянето на американски агент през чехословашката граница. Очакваше от него всякаква информация и макар да не му бе предал подробности, фон Райтенау усети, че става въпрос за нещо важно. Двамата с Хауърд бяха добри приятели.
— Отсреща бе направен опит за прехвърляне — каза австриецът, когато се увери, че на телефона е Хауърд. — Но се страхувам, че е бил безуспешен. Докладваха ми за интензивна стрелба и избухване на мини. Сега тръгвам за мястото, ще ти се обадя, ако науча нещо ново. Но това няма да стане, преди да минат два-три часа.
— Благодаря ти, Хуго — отвърна Хауърд. — Няма да мърдам от телефона. Ще те помоля да ми дадеш точните координати на мястото, тъй като работата става напечена.
— Сектор 15, квадрант две — отвърна фон Райтенау.
— Добре. Чакам.
През последните трийсет и шест часа американското посолство в Париж приличаше на разбунен кошер.
Свръзката на Дори в Прага изпрати кодирана телеграма, в която съобщаваше за смъртта на Брукмън. Беше съвсем лаконична — Брукмън е бил застрелян, а Гърланд, Уъртингтън и Мейла Рейд са се насочили към австрийската граница. По петите им с положителност са Малик и Смирнов.
Блед и с тъмни кръгове под уморените очи, Дори подхвърли телеграмата към О’Халоран. Капитанът я прочете и я пусна върху масата.
— Не знаем дали Гърланд все още държи секретния документ — каза той и замислено прехапа устни. — Иначе съм спокоен за него. Готов съм да се обзаложа, че ще се измъкне на Малик и Смирнов!
Дори свали очилата си и се зае да ги почиства. Това беше знак, че е особено притеснен.
— Вече изминаха три дни, Тим… — промърмори той. — Не мислиш ли, че е време да докладвам за изчезването на документа?
— Не. И тъй, и тъй е изчезнал. По-добре да изчакаме да видим какво ще стане с Гърланд. Не бързай да си прережеш гърлото!
Дори помисли малко, после колебливо кимна с глава.
— Прав си. Добре поне, че Латимър успя да се внедри… — Срещнал учудения поглед на помощника си, той поясни: — Това беше целта на операцията, Тим. Вчера, след като се уверих, че Малик е изцяло ангажиран с преследването на Гърланд, аз изпратих Латимър в Прага. Вече имам доказателства, че всичко е преминало успешно. Така че все пак не успях да объркам всичко, какво ще кажеш?
О’Халоран само изсумтя.
— Гърланд обаче ще ме продаде като нищо! — горчиво добави Дори. — Ако документът е в него и Малик го притисне до стената, той несъмнено ще го изтъргува срещу живота си! У него няма нито принципи, нито особени скрупули…
— А защо да не го стори? — тихо попита О’Халоран. — Ние направихме ли нещо, за да си осигурим неговата лоялност?
Дори замръзна на място и смутено го погледна. О’Халоран, видял, че шефът му няма какво да каже, делово продължи:
— Тръгвам веднага за Виена. Хауърд вече е в течение и докладва, че негов добър приятел на граничната застава ще ни окаже всякаква възможна помощ.
— Добре, Тим — въздъхна Дори. — Не е необходимо да ти казвам колко много искам да си върна този документ… Разчитам изцяло на теб!
— Ще направя всичко възможно — отвърна О’Халоран и напусна кабинета.
След по-малко от час той вече беше на борда на бърз военен самолет и се насочваше към Виена.
Гърланд се изправи, избърса потта от челото си и огледа трите варела, свързани с въжето. Не беше особено доволен. Въжето беше старо и просъхнало, силно се съмняваше дали ще остане цяло, след като се напои с вода. Спести на Мейла съмненията си, отправи й една бодра усмивка и попита:
— Какво ще кажеш, майстор ли съм?
— Ще се задържат ли на повърхността? — отвърна с въпрос момичето и погледна със страх мазната вода.
— Разбира се — отвърна той, клекна и отвори раницата. Изсипа съдържанието й на земята и отдели пластмасово пликче, в което имаше бучка сирене, един кренвирш и парче сух хляб. — Гладна си, нали?