— Не бих могла да хапна нито залък! — потръпна Мейла.
— Добре, ще опитаме по-късно.
На него също му призляваше от вонята на застоялата вода. Преглътна и върна храната в раницата. После бръкна в задния си джоб, извади плика с надпис „строго секретно“ и го сложи в найлоновата торбичка. Същата операция повтори и с дебелата пачка банкноти, които съставляваха дяловете на трима души — на нещастното семейство Браун и неговия собствен. — Дай и твоите — подхвърли през рамо той. — Торбичката ще ги запази, в случай че се наложи да се мокрим…
Мейла започна да настръхва от студа, който излъчваше вонящата вода. Облече набързо джинсите и пуловера, измъкна от джоба парите и ги подаде на Гърланд.
Той направи непромокаем пакет от найлоновата торбичка и внимателно я пъхна в раницата, а после разкопча презрамките и ги уви около единия от варелите.
— А сега е време да спуснем кораба на вода! — усмихна се лъчезарно Гърланд и обви с ръка рамото на момичето: — От теб искам да помниш само едно — ние двамата на всяка цена ще се измъкнем оттук! Ясно ли е? Ако нещо се случи, не бива да изпадаш в паника. Всичко ще оставиш на мен. Точно след три дни ще бъдем в Париж и ще се наслаждаваме на най-скъпата и изтънчена вечеря на света!
Тя се притисна до него и прошепна:
— Няма да изпадам в паника… Обещавам!
— Тогава да тръгваме! — целуна я Гърланд и започна да тика импровизирания плавателен съд към водата. Той с лекота се задържа на повърхността. Гърланд взе автомата и раницата, пристъпи напред и го задържа. — Качвай се и лягай по корем в далечния край.
Мейла се подчини и варелите потънаха с няколко пръста. Водата се разплиска. Гърланд я изчака да се успокои и зае място до момичето. Под тежестта на едрото му тяло варелите почти се скриха под повърхността.
— Все пак не потъна — въздъхна той, грабна автомата и насочи сала във вътрешността на галерията, използвайки приклада като весло. Това чудо тежи и кой знае докога ще мога да греба с него, рече си той. Четири километра, беше казал Ян. Е, поне тръгнаха и варелите се държат! Скоро обаче гърбът му се схвана и той си даде сметка, че ако продължава да гребе с автомата, силите бързо ще го напуснат.
— Така няма да стане — каза на глас той и приближи сала до стената. — Ще гребем с ръце.
Мейла потисна погнусата си и потопи ръка в мазната течност. Салът пое напред, макар и бавно. Измина половин час. Мейла продължаваше да гребе, въпреки изтръпналата си ръка. Гърланд забеляза, че таванът на галерията е съвсем ниско над главите им, което означаваше, че тунелът е почти пълен. Въздухът стана още по-лош и Мейла се задъха.
— Почивка — обяви Гърланд.
Мейла въздъхна с облекчение и понечи да извади ръката си от водата. В същия миг пред очите й проблеснаха две ярки въгленчета, тя изпищя и се дръпна назад. Салът почти се преобърна.
— Спокойно! — извика Гърланд. — Какво има?
— Във водата има нещо! — прошепна тя и внимателно погледна напред. Не видя нищо, мракът беше абсолютно непрогледен. Гърланд видя горящите очи на сантиметри от себе си и дръпна ръка миг преди едър воден плъх да я захапе. Мокрото тяло се блъсна във варела и бързо изчезна. Мейла с мъка сподави писъка си, тъй като около тях изведнъж загъмжа от противни животни.
— Не изпадай в паника, скъпа — предупреди я Гърланд и сложи ръка на рамото й. — Ще се промъкнем!
В същото време си даде сметка, че салът спря, на мъждукащата светлина на свещите, закрепени върху първия варел, съвсем ясно се виждаше, че положението е сериозно. Плъховете бяха безброй и изглеждаха доста обезпокоително. Той грабна автомата и започна да гребе с приклада му. Салът заби нос и бавно потегли напред, скоростта му постепенно се увеличаваше.
Огромен плъх с блестяща козина и светещи като фенери очи направи смел скок и се закрепи на дулото. Острите му зъби се стрелнаха към ръката на Гърланд, но той светкавична се дръпна, замахна с левия си юмрук и изпрати нападателя във водата. После насочи автомата към скупчилите се наоколо гризачи и натисна спусъка.
В тясното пространство изстрелът прозвуча като оръдеен гръм. Миг по-късно водата закипя от изпадналите в паника плъхове, после настъпи тишина.
— Греби! — изкрещя Гърланд.
Спуснаха ръце във водата и енергично започнаха да гребат. Наложиха бясно темпо и варелите се стрелнаха в мрака. Разбира се, дори Гърланд не беше в състояние да го поддържа дълго, да не говорим за Мейла. Тя скоро почувства как силите я напускат, стисна зъби, но ръката й просто отказа да се движи.