— Не мога повече! — изпъшка момичето и безсилно се отпусна по очи. — Не мога!
— Добре, мила, почини си — меко каза Гърланд. — Извади ръката си от водата!
Известно време лежаха мълчаливо и напразно се опитваха да успокоят дишането си. После Гърланд усети, как нещо леко го докосва по раменете. Замръзна на място, и с мъка потисна импулсивното си желание да се извърти по гръб. Просто защото си даде сметка, че подобно движение би преобърнало нестабилния сал. Отново усети докосването и бавно вдигна глава. Веднага разбра какво е — таванът на галерията опираше в раменете му, тъй като салът продължаваше лекото си движение напред.
Нима наистина ще се окаже, че тунелът пред тях е пълен догоре с вода? Бавно и внимателно се обърна по гръб, вдигна ръце и започна леко да ги отблъсква от плъзгавия свод.
— Обърни се! — прошепна на Мейла той. — Но внимавай да не се удариш в свода!
Мейла се подчини. Очите й се спряха на плъзгавия таван, от устата й се откъсна рязко изхълцване.
— Не можем да се промъкнем! — отново изпадна в паника тя и Гърланд взе ръцете й в своите.
— Стига, скъпа — нежно подхвърли той. — Тук можеш да бъдеш полезна… Обещавам ти, че ще се промъкнем!
После започна да се оттласква от свода и Мейла го последва, успяла да преодолее отчаянието си. Салът започна да се движи напред доста по-бързо.
Въздухът почти не ставаше за дишане, от време на време Гърланд успяваше да промъкне варелите покрай някой стърчащ от свода скален отломък с цената на неимоверни усилия. Никой от двамата нямаше представа колко време се промъкват в тази галерия. Времето беше престанало да съществува.
Мейла едва си поемаше дъх, от тялото й струеше пот. Въпреки това продължаваше, просто защото имаше пълно доверие в Гърланд. След като каза, че ще се промъкнат, значи наистина ще го сторят!
После почувства как ръцете й отмаляват, сърцето й бясно блъска. Съзнанието й се замъгли, дланите й безсилно се отпуснаха край тялото и тя припадна.
Гърланд видя това, но продължи да тласка сала във вонящата тъмнина. Той също дишаше с мъка, движенията му ставаха все по-слаби и по-некоординирани. После изведнъж откри, че се налага да се протяга все повече, за да достигне свода. Това можеше да означава само едно — нивото на водата се снижаваше. Удвои усилията си и продължи напред. След няколко минути вече не можеше да стигне свода с протегнати ръце, дишането му стана значително по-леко. После сводът изчезна нагоре и салът започна да забавя движението си. Той се изправи на колене и отново го достигна. Салът се наклони и той бързо предприе необходимите маневри, за да предотврати преобръщането. Продължи известно време така, после се наложи да се изправи, за да докосва тавана. Изведнъж усети силен световъртеж, в дробовете го удари чист като кристал планински въздух. Клекна и бясно загреба с ръце.
Чистият въздух оказа благотворното си влияние и над Мейла, която се размърда и вдигна глава.
— Минахме! — почти беззвучно изрева Гърланд. — Успяхме! Хайде, скъпа, започвай да гребеш!
Военният самолет кацна на летище Вайн-Швехат и О’Халоран стъпи на твърда земя.
Резидентът на ЦРУ Франк Хауърд изтича да го посрещне. Висок, слаб и младолик, въпреки оредялата си коса, той енергично каза:
— Хеликоптерът е готов, незабавно заминаваме при фон Райтенау. По пътя ще ви запозная с подробностите.
О’Халоран кимна и двамата прекосиха пистата по посока на военния хеликоптер в дъното. Едва се настаниха зад пилота и машината се вдигна във въздуха.
— Гърланд е заклещен в някакъв изоставен рудник — започна Хауърд. — От него има само два изхода. — Описа накратко смъртта на Ян и Бланка Браун, после добави: — Сигурен съм, че Гърланд ще поеме по втория тунел, но трябва да има наистина дяволски късмет, за да успее! Фон Райтенау твърди, че вътре гъмжи от водни плъхове човекоядци, но аз все пак не изключвам възможността да се промъкне. Малик и Смирнов ръководят операцията от страна на противника. Това допълнително усложнява нещата.
— Познавам Гърланд от доста време — усмихна се спокойно О’Халоран. — Готов съм да се обзаложа на стотачка, че ще успее да се промъкне!
— Не приемам облога — поклати глава Хауърд и се усмихна. — Аз също съм чувал това-онова за тоя тип!
Двамата мъже млъкнаха и отправиха погледи към тъмната земя, която се плъзгаше под тях. Скоро щяха да бъдат на границата.