— Не ме оставяй сама! — разшириха се от страх очите на Мейла. — Нека дойда с теб!
— Прави каквото ти казвам! — леко повиши тон Гърланд. — Първо трябва да се уверя, че всичко е спокойно.
— Добре, ще чакам… — покорно кимна Мейла, успокоена от уверения му глас.
Той одобрително я огледа. Макар да бе мръсна, раздърпана и тъжна, тази жена вече значеше много за него. Пристъпи крачка напред и я прегърна.
— Веднага се връщам.
После се обърна и внимателно се насочи към изхода. Застана на ръба и огледа тревата и храсталаците около него. Тишината беше пълна, лъчите на слънцето издължаваха сенките на дърветата в насрещната гора. Бели облачета лениво плуваха по синьото небе. Всичко изглеждаше мирно и спокойно, но Гърланд отдавна се беше научил да се съмнява най-много именно в подобна обстановка.
Продължи да се ослушва, закован неподвижно на мястото си. Май всичко е наред, помисли си той и понечи да извика Мейла. Но изведнъж замръзна и напрегна сетивата си. Само на няколко крачки от себе си видя отпечатък от стъпка в мекия пясък. Внимателно го огледа, после потърси други, но такива липсваха. Някой очевидно беше се подхлъзнал при прескачането от един тревен чим на друг и резултатът беше тази самотна стъпка в пясъка.
Гърланд се дръпна навътре. Човекът, който бе оставил тази стъпка, очевидно не желаеше да бъде забелязано неговото присъствие. Очите му отново се спряха на отпечатъка — дълбок и доста голям. Оставен от крака на едър и тежък мъж. Може би Малик, мерна се в разтревоженото му съзнание. Отново огледа околността и отново не откри нищо обезпокоително.
Възможно ли е руснакът да се е прехвърлил през границата, след като е разбрал, че единственият изход от рудника е тук? Гърланд бавно кимна с глава. Да, Малик е в състояние да поеме подобен риск.
Обърна се и приближи до Мейла.
— Мисля, че навън ни дебне опасност — прошепна й той. — Не мога да бъда стопроцентово сигурен, но имам чувството, че Малик е някъде наоколо и ни дебне.
Мейла се вкопчи в ръката му.
— Спокойно, ще се справим — рече Гърланд и се наведе да вземе автомата. — Някога да си използвала подобно оръжие?
— Не — прошепна тя и го погледна с потъмнели от страх очи.
— Много е просто. Дръж, вземи го… — Той натика оръжието в треперещите й ръце. — Само го насочваш и здраво натискаш спусъка. От дулото му ще излетят двайсет куршума един след друг само за секунда. Разбра ли?
Тя бавно кимна с глава.
— Сега слушай какво ще направим — аз ще изляза на повърхността, а ти ще застанеш на входа на тунела. В момента, в който изчезна от погледа ти, натискаш спусъка и веднага го пускаш. Внимавай, защото автоматът ще подскочи в ръцете ти, трябва да го държиш здраво. Идеята ми е да отвлечеш вниманието на Малик, докато успея да засека точното му местонахождение, а едновременно с това да вдигнем тревога в австрийската гранична застава.
Междувременно Малик успя да зърне сянката на Гърланд на изхода на шахтата, миг по-късно долови тихия му шепот. Реши да действа пръв.
— Схвана ли всичко? — попита Гърланд. — Добре, няма от какво да се страхуваш. Всичко, което трябва…
— Не мърдайте! — дрезгаво извика Малик, изскочил на входа с пистолет в ръка.
Мейла изпищя и изпусна автомата. Гърланд мрачно се усмихна.
— Така си и помислих — промърмори той. — Не ти ли се струва, че е доста опасно да протягаш дебелия си врат чак дотук?
— Излизай! — размаха пистолета си Малик и започна да отстъпва към повърхността. — Момичето да остане на място! Ти ми трябваш, Гърланд!
Умът на Гърланд бясно работеше. Малик би могъл да ги застреля веднага, но не го стори. Защо? Очевидно, защото не искаше да привлече вниманието на австрийските граничари. Значи пистолетът му е блъф, той няма да посмее да натисне спусъка.
— По-добре изчезвай — погледна го в лицето той. — С малко късмет може би ще успееш да се върнеш обратно оттатък… Хайде, другарче, дим да те няма!
Малик отвърна на погледа му и веднага си даде сметка за хода на мислите му.
— Предупредих те, че следващата ни среща ще бъде последната! — изръмжа той. — Излизай!
Макар и да очакваше нападението на гиганта, Гърланд се оказа неподготвен за бързината, с която бе извършено то. Малик захвърли пистолета и се стрелна към него с пъргавината на рис. В негова полза беше по-добрата му позиция на възвишението пред изхода, а и Гърланд беше застанал на лошо място. Тялото му с тътен се сблъска с Гърланд и американецът се просна по гръб. В момента, в който ръката му посегна към гърлото на Гърланд, десният му крак се стрелна встрани и отпрати Мейла по гръб във вонящата вода. Момичето успя да издаде само един кратък, уплашен вик.