Огромните пръсти се стегнаха около гърлото на Гърланд, железният палец бързо напипа трахеята. Малик беше поне с десет килограма по-тежък и просто смазваше Гърланд върху пода на галерията. Последният си даде сметка, че може да противодейства само в рамките на онези няколко секунди, в които дробовете му все още имаха въздух. Вдигна ръка и нанесе силен удар с дланта си в дебелия врат на руснака. Насочен по всички правила на карате, ударът беше точен. Малик разхлаби хватката си и политна назад, в следващия миг огромният му юмрук се стрелна към лицето на Гърланд. Но американецът, успял да напълни дробовете си с въздух, светкавично отмести глава и юмрукът се заби в каменния под на галерията. Малик изрева и отдръпна смазаните си кокалчета, в същия миг дланта на Гърланд отново се заби във врата му. Тялото на руснака политна встрани, но Гърланд беше прекалено изтощен, за да успее да скочи на крака. Успя само да се претърколи встрани и двамата за миг останаха проснати на сантиметри един от друг. Пръв се размърда Малик. Бавно и с видимо усилие той се изправи на крака и отправи тежък поглед към противника си. Лявата му ръка висеше надолу като пречупена.
Гърланд лежеше, без да помръдва, напълно изтощен от продължителното подземно пътешествие и току-що приключилата борба.
Малик пристъпи крачка напред и вдигна крак. Миг преди тежкият му ботуш да се забие в лицето на Гърланд, той се поколеба. Защо трябва да се цапа? По-добре да използва някой остър камък. Обърна се и се озова очи в очи с Мейла, която беше успяла да се измъкне от мръсната локва и беше насочила автомата в гърдите на руснака. Очите й бяха изцъклени, пръстът й вече обираше луфта на спусъка.
Гърланд видя изражението на лицето й и изкрещя:
— Недей!
— Ще го убия! — изхълца истерично тя.
— Мейла!
Нещо в гласа му я накара да се подчини, автоматът в ръцете й безсилно се люшна. Гърланд скочи на крака да я подкрепи и взе оръжието.
Малик безмълвно ги наблюдаваше. Беше сигурен, че Гърланд ще го застреля, счупената му ръка бързо отичаше. Въпреки това лицето му си остана безизразно, очите му спокойно гледаха в дулото на автомата.
Гърланд го изгледа продължително, после тръсна глава.
— Спокойно, другарче — рече той. — Няма да те гръмна. И ти си като мен — наумиш ли си нещо, никой не може да те спре! — Ръката му махна по посока на импровизирания сал: — Ето ти превозното средство, не можеш да се измъкнеш по друг начин. Хайде, мятай се отгоре и потегляй. Внимавай с плъховете… След като аз се справих, ще се справиш и ти!
В зелените очи на Малик бавно изплува недоумението.
— Готвех се да ти видя сметката — промълви той. — Какви ги вършиш?
— Проблемът ти е, че вземаш прекалено присърце задачите си — отвърна Гърланд. — След като си искал да ме убиеш, и аз трябва да те убия, така ли?
Малик мълчаливо го наблюдаваше.
— Хайде, пътувай — махна с ръка Гърланд.
— Все някога ще се срещнем пак — тихо промълви руснакът. — И тогава ще пиеш едно от мен, нали?
Гърланд се усмихна на начина, по който му благодареше Малик.
— Дадено! — рече той, после се обърна към Мейла. — Иди да донесеш пистолета му.
Тя смаяно го погледна.
— Хайде, скъпа, донеси онзи пистолет!
Тя се поколеба, после притича до входа на тунела и намери захвърленото от Малик оръжие.
Гърланд го взе от ръката й и пристъпи към водата.
— Без пистолет си за никъде — съобщи на Малик той и му го подаде с ръкохватката напред. — Плъховете хич не понасят стрелбата!
Малик остана неподвижен, очите му не слизаха от лицето на Гърланд.
— Винаги съм подозирал, че ти хлопа дъската, но сега вече съм абсолютно сигурен! — рече накрая той.
— Станахме двама — засмя се Гърланд. — Само откачени могат да харесват професия като нашата! — После отново му подаде пистолета.
— Зареден е! — предупреди го Малик.
— Ами как иначе? — учуди се Гърланд. — Каква ще ти е ползата от празен пищов?
— Даваш ми зареден пистолет, така ли? — Учудването ма Малик беше съвсем искрено.
— Хайде, стига! — нетърпеливо тръсна глава Гърланд. — Без него няма да се оправиш! Ние с теб сме професионалисти и работим в област, която доста смърди, нали? Но идва момент, в който трябва да забравим за ония гадняри, дето дърпат конците… Хайде, вземай го!