Малик протегна ръка и пое оръжието.
Мейла гледаше сцената безмълвно, в гърлото й застина писък. Сега този отвратителен рус великан ще го застреля, отчаяно помисли тя и неволно се огледа за автомата.
Гърланд обърна гръб на руснака, приближи се до нея и я прегърна през раменете.
— Не се напрягай толкова, скъпа — рече той. — Ние с него си приличаме, но просто сме се оказали от двете страни на това, което лицемерните политици наричат Желязна завеса. — Хвърли поглед през рамо и махна с ръка на вцепенения Малик, който го наблюдаваше с пистолет в ръка. — Сбогом, приятелю. Желая ти късмет.
После се наведе да вземе раницата и побутна Мейла към свежото утро, което ги очакваше навън. Автоматът остана забравен на пода на галерията.
Мейвис Пол подшиваше документи в някаква папка, когато вратата се отвори и на прага се изправи Гърланд.
Лицето й порозовя, очите й бързо пробягаха по бюрото за някакво оръжие. Познаваше Гърланд отдавна и знаеше, че от него всичко може да се очаква.
Американецът изглеждаше великолепно. Беше облечен в лек кремав костюм, кървавочервена вратовръзка и меки велурени боти.
— Ето те и теб! — усмихна се той, сложи големите си лапи върху бюрото и се взря в очите на младата жена. — Броях часовете до нашата среща, а снощи дори те сънувах!
Пръстите на Мейвис конвулсивно се свиха около дълга металическа линийка.
— Господин Дори те очаква — рече тя. — Влизай направо.
— Тъжно е когато момиче като теб вехне покрай типове като Дори — въздъхна Гърланд и внимателно погледна линийката в ръцете й. Веднъж вече беше получил плесник от нея и знаеше, че е надарена с изненадваща сила. — Ние двамата можем да се забавляваме чудесно! Какво ще кажеш за вдругиден вечерта? Ще отидем да хапнем нещо вкусно, а после ще ти покажа новата си електрическа самобръсначка…
— Ако не побързаш да влезеш, ще ти ударя един! — заплашително отвърна Мейвис и бутна стола си назад.
Гърланд отстъпи крачка назад.
— Добре, ще го оставим за друг път — въздъхна той. — Но неизбежното си е неизбежно, така че няма смисъл да пропиляваш най-хубавите си години, скъпа!
— Влизай! — скръцна със зъби Мейвис и вдигна металната линийка.
Гърланд се приближи до вратата на кабинета и подхвърли:
— Докато си приказвам със стария козел, ти можеш да направиш оценка на обстановката, скъпа. Представи си за миг какво изпускаш… Ние двамата с теб можем да постигнем такъв синхрон, че дори и наркоманите да ни завиждат!
Мейвис придърпа пишещата си машина и яростно заблъска по клавишите. Лицето й беше червено почти колкото вратовръзката на Гърланд.
Дори седеше зад бюрото си. Гърланд изпита съжаление, като видя бледото му отслабнало лице с тъмни кръгове под очите.
— Здрасти — небрежно подхвърли той и се настани в стола за посетители, като внимаваше да не издава чувствата си. — Как е старата ти язва?
— Можех да те арестувам, Гърланд — отвърна Дори. — И сега щеше да събираш прах в някой австрийски затвор. Проявих снизходителност към теб и очаквам да уважиш жеста ми… Затова те моля да не дрънкаш глупости!
Гърланд изненадано го погледна и избухна в смях.
— Дори! Ще ме убиеш! С тоя блъф няма да изплашиш дори петгодишно хлапе, бе човек! Знаеш не по-зле от мен, че не посмя да ме арестуваш по една-единствена причина — щеше да изхвърчиш от този кабинет само при една дума от моя страна! А ти си харесваш кабинетчето, обичаш си работата. Понякога дори я вършиш както трябва — това мога да ти го призная. От време на време обаче фантазията ти се развихря и ставаш направо непредвидим. Така стана и в нашия случай — реши да ме направиш на глупак и аз налапах въдицата. Пет пари не даваше какво ще стане с мен… — Направи пауза и отправи тежък поглед към домакина, който се размърда и отмести очи. После се пресегна към златната кутия на бюрото и си избра една от ръчно правените цигари на Дори. Запали я с тежката златна запалка и се облегна назад. — Искаше да си разчистим сметките, защото при последната ни съвместна операция ти беше глупакът… Съвсем логично желание. Когато открих глупавата ти грешка с онзи свръхсекретен документ, доста се позамислих. Накрая реших да ти го върна, макар че беше далеч по-лесно да го скъсам и да го пусна в тоалетната. Предполагам, че и сега не постъпвам особено умно, но просто не мога да забравя, че ние двамата с теб доста годинки работихме заедно… Винаги съм те считал за един съвестен мухльо и нищо повече. Който, въпреки всичко, върши добра работа… Не искам да ти изстине мястото по простата причина, че този след тебе със сигурност ще бъде още по-голям мухльо, а това вече ще бъде истинско нещастие! — Извади от портфейла изпоцапания плик с надписа „строго секретно“ и небрежно го пусна на бюрото. — Ето ти скъпоценното документче. Няма да те отегчавам с подробности за начина, по който успях да го измъкна от Прага. Преживях доста премеждия, но реших, че трябва да ти го върна… Ето, връщам ти го.