— Кавалерът ви вече направи избора — обърна се Оливие към Мейла. — Тост със скариди „Ротшилд“, яребица, сирене. Виното е „Шабли“, реколта 1959, а за дивеча — „Петрус“ — 1945.
Мейла сложи ръка върху китката на Гърланд и се усмихна:
— Звучи като в приказките!
— И вкусът му ще бъде приказен — увери я Гърланд.
Изминаха още няколко минути, преди да останат сами. Мейла си даваше сметка, че изглежда много добре, тъй като цял следобед се беше занимавала с тоалета си. Вдигна очи към Гърланд и прочете одобрението в погледа му.
Той я беше настанил в хотел „Нормандия“, на две крачки от Пале Роял. Когато влезе в стаята си, завари там огромни кошници със свежи цветя. Никога не беше изпитвала такова щастие и дори си поплака от радост. После Гърланд я качи в едно такси и я доведе тук. Беше й обещал най-скъпата и най-вкусната вечеря в Париж, а тя, въпреки безграничното си доверие към него, някак още не можеше да повярва, че наистина седи в този разкошен ресторант, сред скъп плюш и искрящи кристали.
Когато приключиха с тоста „Ротшилд“, Гърланд й каза за последното желание на Уъртингтън.
— Достатъчно е да отидеш в Женева и да се легитимираш в местния клон на „Креди Сюиз“ — поясни той. — И ще станеш собственик на шейсет хиляди долара… доста пари.
— Нима наистина ги е завещал на мен? — широко отвори очи Мейла.
— Да — кимна Гърланд, отпи глътка вино и се запита какви ли мисли минават в момента през главата й.
— Той ме обичаше — промълви тя. — Беше странен човек… Едва ли бих могла, да се влюбя в него… — Пръстите й докосваха финия порцеланов пепелник, част от колекцията на прочутата Колет. — Какво ще правя с толкова много пари?
— Накарай банката да ги вложи някъде — посъветва я Гърланд. — Няма цял живот да си сама…
Тя се поколеба, после попита:
— Ти едва ли би дошъл с мен в Женева, нали?… Бихме могли да бъдем щастливи… заедно.
— Не, скъпа — поклати глава Гърланд. — Аз съм вълк единак. Не мога да живея с никого…
Пристигна яребицата, съблазнително препечена върху канапе от специален хляб, потопен обилно в пикантен сос. В чашите се появи специалното вино „Петрус“, реколта 1945-та.
Гърланд изпита чувството, че вечерта за него е приключена. Чувстваше, че Мейла всеки миг ще се разплаче.
Господи, все едно и също с тези жени, въздъхна вътрешно той. Не би трябвало да се захващам с тая история! Трябваше да предвидя, че тя ще се влюби в мен. Както и да е… Тя е млада и хубава, разполага с пари. В Женева положително ще съумее да започне нов живот.
След известно време си тръгнаха. Въпреки великолепната вечеря и вълшебното вино настроението им беше помръкнало. Качиха се мълчаливо в едно такси и тръгнаха към хотела.
— Ще се качиш ли? — попита Мейла и покри дланта му с топлата си ръка.
Сега е моментът всичко да свърши, помисли си Гърланд. Аз се нуждая от свободата си, освен това искам да бъда честен с нея.
— Не — поклати глава той. — Утре отлиташ за Женева и ставаш богата! — извади от портфейла си един билет на „Ер Франс“ и го пусна в скута й. — Надявам се, че ще съумееш да изградиш нов живот, скъпа. Красавица като теб няма да остане дълго сама, особено с онази банкова сметка! — Приведе се през нея и отвори вратичката на таксито: — А мен ме забрави! Аз не ставам за гадже!
Тя прибра билета в чантичката си и слезе. После се наведе към прозорчето и каза:
— Благодаря за прекрасната вечеря. Когато отново се видим, аз ще те черпя едно питие.
— Така те искам, момичето ми — засмя се Гърланд. — Сбогом и успех!
Тя му отправи един продължителен поглед, после се обърна и се насочи към входа на хотела. Гърланд гледаше гъвкавата й фигура и в сърцето му нахлу някакво непонятно съжаление.
— Накъде? — обърна се да го погледне шофьорът.
Очите на Гърланд продължаваха да следят стройната фигура на Мейла, която вече се промъкваше през въртящата се врата на хотела. В съзнанието му изведнъж се появи споменът за кратката им любов в мрачната пещера, ушите му отново чуха тихия вик, изтръгнал се от устата й при първия интимен допир на изтощените им тела. Страшно му се прииска отново да преживее всичко това.
— Накъде ли? — бавно повтори той. — Наникъде! — Пусна банкнота от десет франка на предната седалка, изскочи от колата и забърза към входа на хотела.