— А мистър Тилни, моят партньор, единствен син ли е?
— За това не съм напълно сигурна, мила. Останах с някакво смътно впечатление, че има брат. Независимо от всичко, той е чудесен млад мъж според мисис Хюз и вероятно ще постигне големи успехи.
Катрин не зададе повече въпроси. Беше чула достатъчно, за да разбере, че мисис Алън не разполага с точни факти, а тя самата е имала голямото нещастие да пропусне една приятна среща с брата и сестрата едновременно. Ако беше съумяла да предвиди подобно обстоятелство, нищо не би могло да я убеди да излезе с другите. Сега, обаче, можеше само да оплаква лошия си късмет и да мисли какво е загубила, докато накрая й стана ясно, че разходката не й е доставила кой знае какво удоволствие и че Джон Торп е твърде неприятен.
Глава десета
Семейства Алън, Торп и Морланд се срещнаха вечерта в театъра. Катрин и Изабела седнаха една до друга и последната вече имаше възможност да изрече някои от онези хиляди неща, натрупали се през безкрайно дългото време на тяхната раздяла и сега напиращи да бъдат споделени с приятелката й.
— О, небеса! Моя обична Катрин, ще ми отделиш ли малко време най-накрая? — бе поздравът на Изабела, щом Катрин влезе в ложата и седна до нея.
— Сега, мистър Морланд — той бе седнал плътно до нея от другата й страна, — няма да ви кажа повече нито дума до края на вечерта, настойчиво изисквам от вас да не очаквате разговор с мене. Моя любима Катрин, какво прави през тази безкрайна вечност? Всъщност, няма защо да питам, защото изглеждаш великолепно. Прическата ти днес е неповторима, направо божествена. Дяволито същество, ти да не искаш да заплениш всичко живо? Уверявам те, брат ми вече страшно се е влюбил в тебе, а що се отнася до мистър Тилни — там всичко е ясно. Дори ти, с твоята скромност, не можеш да се съмняваш повече в неговата привързаност. Връщането му в Бат я показва съвсем ясно. О, какво ли не бих дала, само за да го видя! Направо полудявам от нетърпение! Мама казва, че той е най-прекрасният млад мъж на света. Нали знаеш, че тя го е видяла тази сутрин. Трябва да ме запознаеш с него. Той в залата ли е? Поогледай се, за Бога! Уверявам те, че умирам от нетърпение да го видя.
— Не — отвърна Катрин. — Не е тук. Никъде не мога да го видя.
— Но това е ужасно! Никога ли няма да се запозная с него? Как ти се струва роклята ми? Мисля, че не изглежда странно, а кройката на ръкавите съм я измислила съвсем сама. Знаеш ли, Бат вече неописуемо ме отегчава. Тази сутрин брат ти и аз достигнахме до едно и също мнение, че е прекрасно да се прекарат тук няколко седмици, но да живеем постоянно на това място не бихме могли и за милиони. Много бързо открихме, че вкусовете ни са съвършено еднакви — обичаме скромната провинция повече от всичко друго. Всъщност, мненията ни до такава степен съвпадаха, че беше направо смешно. Нямаше дори един-единствен въпрос, по който да мислим различно. Не бих допуснала за нищо на света да присъстваш на този разговор. Ти си такова лукаво създание, че непременно щеше да направиш някоя смехотворна забележка.
— В никакъв случай не бих го сторила.
— О, щеше да го направиш, познавам характера ти по-добре, отколкото ти самата. Щеше да кажеш, че сме родени един за друг или някоя подобна безсмислица, която би ме разстроила неописуемо и страните ми щяха да почервенеят като розите ти. Не, за нищо на света ни бих допуснала да присъстваш на разговора.
— Ти наистина си несправедлива към мене. В никакъв случай не бих си позволила толкова неуместна забележка, а и съм сигурна, че не би ми хрумнало подобно нещо.
Изабела се усмихна недоверчиво и през останалата част от вечерта разговаря с Джеймс.
На следващата сутрин Катрин все така бе изпълнена с неотслабващо и твърдо решение да се постарае да се срещне с мис Тилни. Докато чакаше обичайния момент за тръгване към Водната зала, не я напускаха известни опасения, да не би да й попречат отново. Този път не се случи нищо, никакви посетители не ги задържаха и тримата се отправиха към залата съвсем навреме. Там събитията и разговорите се развиха както винаги. Мистър Алън изпи своята чаша с минерална вода и се присъедини към група господа, за да обсъдят развоя на политиката и сравнят какво пише във вестниците. Дамите се събираха и разхождаха, като не пропускаха да забележат нито едно ново лице и почти нито една нова шапка в залата. Женската половина от семейство Торп, придружавана от Джеймс Морланд, се появи сред тълпата след по-малко от четвърт част и Катрин незабавно зае обичайното си място редом с Изабела. Джеймс, който сега изпълняваше ролята на постоянен придружител, бе застанал от другата й страна. Отделили се от останалата си компания, те се разхождаха известно време в това положение, но скоро Катрин започна да се съмнява дали се чувства щастлива така, останала само с приятелката си и брат си, които почти не я забелязваха. Те бяха погълнати или от сантиментален разговор, или от оживен спор, но изказваха чувствата си с толкова тих шепот, а оживеността им бе съпроводена с толкова много смях, че макар ту Джеймс, ту Изабела често да я приканваха да подкрепи нечие мнение, тя нито веднъж не можа да го стори, защото не бе чула нито дума. Накрая Катрин намери сили да се откъсне от приятелката си, като обяви, че трябва да говори с мис Тилни. Беше я видяла да влиза в залата, заедно с мисис Хюз и моментално се присъедини към нея, твърдо решена да задълбочи познанството им. Навярно Катрин не би събрала толкова кураж, ако не бе разочарованието й от предишния ден. Мис Тилни я посрещна много любезно и отговори на стремежа й за сближаване с не по-малко доброжелателство. Разговорът не спря, докато компаниите им не си тръгнаха. Вероятно нито едната, нито другата не изказа забележка или дума, които да не са били използвани хиляди пъти под този покрив всеки курортен сезон, но думите им бяха прости, искрени и лишени от надменност, а тези достойнства не се срещат много често в наши дни.