— Колко добре танцува вашият брат! — простодушно възкликна Катрин в края на разговора им, което едновременно учуди и развесели нейната събеседница.
— Хенри! — тя повтори с усмивка. — Да, той танцува много добре.
— Сигурно му се е сторило много странно, че отказах да танцувам с него по-миналата вечер. Но наистина, още сутринта мистър Торп ме бе поканил на танц. — Мис Тилни само кимна с глава. — Не може да си представите колко изненадана бях да го видя отново. Бях убедена, че си е заминал окончателно.
— Когато Хенри е имал удоволствието да ви види предишния път, той беше дошъл само за няколко дни, колкото да наеме квартира за нас.
— Не съм и помисляла за това и след като не го видях никъде, реших, че е отпътувал. Младата дама, с която той танцува в понеделник, не се ли казва мис Смит?
— Да, тя е позната на мисис Хюз.
— Мисля, че беше много щастлива да може да потанцува. Намирате ли я хубава?
— Не особено.
— Предполагам, че той никога не посещава Водната зала.
— Понякога я посещава, но тази сутрин отиде на езда с баща ни.
Към тях се присъедини мисис Хюз и попита мис Тилни дали е готова да тръгват.
— Надявам се, че скоро ще имам удоволствието да ви видя пак — каза Катрин. — Ще присъствате ли на бала с котильоните утре?
— Може би…, да, мисля, че ще дойдем.
— Радвам се, защото ние всички ще бъдем там.
На тази любезност бе отговорено както подобава и двете се разделиха. Мис Тилни вече се досещаше за чувствата на новата си позната, която не осъзнаваше ни най-малко, че ги е издала.
Катрин се прибра вкъщи много щастлива. Предобедът бе удовлетворил всичките й желания и сега нейните очаквания и бъдещи радости се насочваха към следващата вечер. Главната й грижа беше каква рокля и шапка да избере за случая. В този случай Катрин не може да бъде оправдана. Дрехата, сама по себе си, винаги е представлявала повърхностно достойнство и прекаленото внимание към нея често опорочава преследваната цел. Катрин го знаеше много добре, защото пралеля й й беше изнесла лекция по този въпрос предишната Коледа, но въпреки това тя лежа будна десет минути през нощта в сряда, като се колебаеше дали да избере муселина на точки или бродирания муселин и единствено недостигът от време й попречи да си купи нова рокля за вечерта. Това би издало сериозна, макар и често срещана неспособност да се преценява правилно ситуацията. От тази грешка би могъл да я предпази по-скоро някой от другия, а не от собствения й пол, може би брат, а не леля, защото само един мъж знае колко безразлични са мъжете към новите рокли. Много дами ще се почувстват дълбоко оскърбени, ако разберат колко малко сърцето на мъжа се влияе от скъпия нов тоалет, колко незначително му въздейства качеството на муселина и колко е невъзприемчиво то към точки, клончета, ефирност и тюл. Жената се гизди единствено за собствено удоволствие. Елегантността й няма да накара никой мъж да я хареса повече и никоя жена да се отнася към нея с по-добро чувство. Спретнатостта и съобразяването с модата са достатъчни за мъжете, а известна занемареност или неуместно подбрана дреха най-много биха зарадвали другите жени. Но, за щастие, подобни сериозни размисли не смущаваха спокойствието на Катрин.