Тя влезе в увеселителните зали в четвъртък с много по-различни чувства от онези, които я изпълваха в понеделник. Тогава ликуваше от поканата за танц на Торп, а сега най-много се опасяваше, да не би да я види и покани отново. Колкото и невероятно и смело да й се струваше да очаква трета покана от мистър Тилни, нейните желания, надежди и планове се въртяха единствено около възможността да танцува с него. Всяка млада дама може да прояви съчувствие към моята героиня в този решаващ момент, защото все някога в живота си е изпитала подобно вълнение. Всички познават реалния или въображаем страх, че онзи, когото желаят да избегнат, ще ги преследва, както и тревожното очакване дали ще привлекат вниманието на човека, комуто искат да се харесат. Мъките на Катрин започнаха, когато към тях се присъедини семейство Торп. Тя не можеше да си намери място и ако Джон тръгнеше към нея се стараеше да се скрие от погледа му или се преструваше, че не го чува, когато й говореше. Котильоните свършиха, започнаха английските танци, а семейство Тилни не се виждаха.
— Не се плаши, скъпа Катрин — прошепна Изабела, — но аз наистина смятам отново да танцувам с брат ти. Признавам, че това е безумно възмутително. Казах му, че трябва да се засрами от себе си. И вие с Джон трябва да дойдете за подкрепа. Побързай, мое съкровище, и ела при нас. Джон току-що отиде някъде, но ще се върне след минута.
Катрин нямаше нито време, нито желание да отговори. Другите заминаха, Джон Торп все още беше наблизо и тя реши, че е загубена. Все пак, за да не изглежда, че го наблюдава или очаква, тя вторачено се взираше във ветрилото си. Едва успя да се самоосъди заради глупостта си да предположи, че в тази навалица биха могли да срещнат семейство Тилни, докато все още балът не е приключил, когато изведнъж я поздравиха и поканиха на танц. Пред нея бе самият мистър Тилни. Лесно можем да си представим искрящите й очи и благодарния жест в отговор на предложението, както и блаженото пърхане на сърцето й, докато вървеше редом с него към групата на танцуващите. Да избяга и то на косъм, както смяташе, от Джон Торп, след което веднага, щом приближи до нея, да я покани самият мистър Тилни, сякаш я беше търсил нарочно — животът не можеше да й донесе по-голямо щастие.
Едва успяха да си намерят място, където да танцуват по-спокойно, когато вниманието й бе привлечено от Джон Торп, застанал зад нея.
— Ехей, мис Морланд — каза той. — Какво означава това? Мислех си, че ще танцуваме заедно.
— Учудвам се, че мислите така, защото изобщо не сте ме канили.
— И таз добра! Поканих ви веднага, щом влязох в залата и се канех да повторя поканата, но докато се обърна, вие бяхте изчезнали. Това е долен, мръсен номер! Дойдох единствено да танцувам точно с вас и съм твърдо убеден, че дадохте съгласието си още в понеделник. Ето, спомням си, поканих ви, докато чакахте във фоайето за наметката си. Казал съм на всичките си познати, че ще танцувам с най-хубавото момиче в залата и сега, като ви видят с друг, ще ме съсипят от подигравки.
— О, не, след такова описание никога няма да предположат, че мене сте имали предвид.
— За Бога, в такъв случай ще ги изритам от залата, защото са пълни глупаци. Та кой е оня там с вас? — Катрин удовлетвори любопитството му.
— Тилни — повтори той. — Хм, не го познавам. Мъж с хубава фигура, добре сложен. Трябва ли му кон? Тук един приятел, Сам Флечър, продава кон, който би се харесал всеки и му иска само четиридесет гвинеи. Страхотно красиво животно за впряг. Самият аз сто пъти се колебах дали да не го взема за себе си, защото един от принципите ми е видя ли хубав кон, непременно да го купя, само че този не отговаря на сегашните ми нужди — няма да мога да го използвам за езда в полето. Не бих пожалил никакви пари за един наистина добър кон за лов. Имам вече три такива — най-добрите, които някой някога е яздил. Не бих ги продал и за осемстотин гвинеи. Флечър и аз възнамеряваме да наемем къща в Лестършър за следващия ловен сезон. Дяволски неудобно е да се живее в странноприемница.
Това бе последното изречение, с което Торп успя да измъчи търпението на Катрин, преди да бъде отнесен от неудържимия напор на дългата редица преминаващи дами. Сега вече партньорът й се приближи и отбеляза:
— Този господин щеше да ме изкара от търпение, ако бе останал с вас още половин минута. Няма никакво право да ми отнема вниманието на моята партньорка. Ние сме сключили договор да ни е приятно един с друг в продължение на една вечер и цялата ни благосклонност принадлежи единствено на другия от нас за посочения срок. Не е възможно някой да отклони вниманието на единия, без да накърни правата на другия. Смятам, че английският танц символизира женитбата. Верността и доброто отношение са основни задължения и в двата случая. Онези мъже, които не желаят да танцуват или да се женят няма какво да правят при партньорките или съпругите на ближните си.