Катрин се чувстваше толкова потисната и унизена, че дори й мина мисълта да не отиде същата вечер на театър с останалите. Трябва обаче да признаем, че бързо ги изостави, защото първо си спомни, че няма никакво извинение да си остане у дома, и второ, даваха пиеса, която много искаше да види. Така, заедно с всички, се оказа в театъра. Не се виждаха никакви Тилни, които да терзаят или радват сърцето й. Тя се опасяваше, че любовта към театъра не можеше да се причисли към многото съвършенства на това семейство, но може би всичко идваше оттам, че те бяха свикнали с по-добрите изпълнения на лондонска сцена, в сравнение с които, както бе научила от Изабела, всички други изглеждаха „направо ужасни“. Катрин не се излъга в очакванията си представлението да й достави удоволствие. Комедията я накара напълно да забрави грижите си и ако някой я бе наблюдавал през първите четири действия, никога не би предположил, че има причина да страда. В началото на пето действие тя изведнъж забеляза мистър Хенри Тилни и баща му да се присъединяват към компанията в отсрещната ложа и тревогата и отчаянието отново се събудиха у нея. Сцената вече не можеше нито истински да я развесели, нито да задържи напълно вниманието й. Всеки втори неин поглед бе отправен към ложата отсреща. В продължение на цели две картини тя гледа Хенри Тилни, без той нито веднъж да извърне очи към нея. Повече не можеше да го подозира в равнодушие към пиесите, защото той нито за миг не откъсна очите си от сцената. Най-после джентълменът все пак погледна към нея и кимна. Но как само кимна — без да се усмихне, взорът му просто се плъзна по лицето й и в следващия момент отново се насочи към сцената. Катрин се раздираше от мъка и почти беше готова да изтича до неговата ложа и да го принуди да изслуша обясненията й. Обхванали я бяха не възвишено драматични, а обикновени чувства. Вместо да помисли, че собственото й достойнство е накърнено от това, че е осъдена прибързано, вместо гордо да реши — тъй като беше чиста пред съвестта си — да покаже своето негодуване към дръзналия да се усъмни в невинността й, да го остави да се измъчва в търсене на обяснение и да хвърли светлина върху станалото единствено като избягва погледа му или флиртува с друг, тя пое върху себе си целия срам за поне външно укоримото си поведение и едничкото й страстно желание беше да й се даде възможност да обясни причините.
Пиесата свърши, завесата падна. Хенри Тилни бе излязъл от ложата и тъй като баща му още не ставаше, може би бе тръгнал към тях. Предположенията на Катрин се оказаха верни и след няколко минути той се появи. Проправи си път през опразващите се по това време редове и поздрави с еднакво сдържана любезност мисис Алън и младата й приятелка. В отговора на Катрин нямаше и следа от подобна сдържаност:
— О, мистър Тилни, изгарях от нетърпение да говоря с вас и да ви се извиня. Сигурно сте ме сметнали за страшно невъзпитана, но наистина не бях виновна, нали мисис Алън? Нали те ми казаха, че мистър Тилни и сестра му са заминали някъде с открита карета? И аз какво можех да направя? Но хиляди пъти бих предпочела да съм с вас, нали, мисис Алън?
— Мила, мачкаш ми роклята — отговори мисис Алън.
Макар и останали без подкрепа, уверенията на Катрин не отидоха напразно. Те предизвикаха по-сърдечна и естествена усмивка върху лицето на Тилни и той отговори с тон, в който запазилото се леко недоверие, бе изказано в шеговит вид:
— Във всеки случай ние ви бяхме много задължени, че ни пожелахте приятна разходка, когато се разминахме по Аргайл Стрийт. Бяхте много любезна специално да се обърнете след нас.
— Но аз изобщо не съм ви пожелавала приятна разходка. И през ум не ми мина подобно нещо. Аз настойчиво умолявах мистър Торп да спре. Извиках му веднага, щом ви видях, мисис Алън, не беше ли — о, вас ви нямаше там, наистина му извиках, и ако само беше спрял, щях да скоча и да се втурна след вас.
Има ли Хенри на този свят, който да остане безчувствен към подобно изявление? Поне върху Хенри Тилни то оказа въздействие. С още по-приветлива усмивка той изрече всичко необходимо за безпокойството, съжалението и увереността в почтеността на Катрин от страна на сестра му.