Глава тринадесета
Пред погледа на читателя се изнизаха понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. За всеки ден поотделно бяха описани случилите се събития, надеждите и опасенията, страданията и удовлетворенията на Катрин. Сега остана да отразим мъчителните терзания, които донесе неделята и да приключим седмицата. Планът за пътуването до Клифтън беше отложен, но не и отменен, и по време на неделната следобедна разходка до Полумесеца отново стана дума за него. Изабела и Джеймс обсъдиха нещата на четири очи. На нея отиването до Клифтън й бе оживяло на сърцето, а той правеше всичко, за да й угоди. Затова решиха да осъществят излета следващата сутрин, ако времето е хубаво, но да тръгнат рано, за да се върнат навреме. Така въпросът бе уреден, получиха одобрението на Торп, остана само да се съобщи на Катрин. Тя се бе отделила от тях за няколко минути, за да поговори с мис Тилни. През това време планът беше начертан и завърналата се Катрин беше посрещната с твърдо искане да се присъедини към тях. Вместо весело да се съгласи без никакви възражения, както очакваше Изабела, тя остана сериозна и заяви, че съжалява, но не може да отиде. Уговорката, която трябвало да я възпре още предишния път, сега вече определено не й позволявала да ги придружи. Току-що се били разбрали с мис Тилни на следващия ден да предприемат обещаната разходка. Всичко било решено и тя в никакъв случай не би могла да се отметне. Едва успя да отговори, когато братът и сестрата Торп в един глас извикаха, че е длъжна и трябва да се отметне. Било решено, че утре отиват в Клифтън и не могат да тръгнат без нея. Нищо няма да й струва да отложи с един ден някаква си разходка и те не искат да чуват за отказ. Катрин се разстрои, но не отстъпи.
— Не ме придумвай, Изабела. Обещала съм на мис Тилни. Не мога да дойда.
Това не даде никакъв резултат. Засипаха я със същите аргументи: че е длъжна, че трябва да отиде и че те не искат да чуват за отказ.
— Толкова е лесно да кажеш на мис Тилни, че току-що са ти припомнили твое старо обещание и да я помолиш да отложи разходката за вторник.
— Не, не е лесно. Не мога да го направя. Няма никакво мое старо обещание.
Изабела стана още по-настойчива. Увещаваше я най-нежно, обръщаше се към нея с най-гальовни думи. Тя е убедена, че нейната най-скъпа, най-мила Катрин не мисли сериозно да откаже да изпълни такава дребна молба на приятелката, която тъй силно я обича. Тя знае, че любимата й Катрин има толкова чувствително сърце, толкова мил нрав, че няма да е трудно да я склонят онези, към които е така привързана. Всичко беше напразно. Катрин бе уверена в правотата си и независимо от болката, която й причиняваха тези нежни и ласкави увещания, не можеше да позволи да й повлияят. Тогава Изабела опита друго средство. Тя я обвини, че обича мис Тилни, която познава съвсем отскоро, повече от най-добрите и най-старите си приятели, че е станала студена и безразлична към самата нея.
— Не мога да не ревнувам, Катрин, когато виждам как ме пренебрегваш заради непознати, мене, която те обича извънредно много. Когато дам някому сърцето си, нищо не е в състояние да промени отношението ми. Но излиза, че другите не изпитват толкова силни чувства. Сигурна съм, че прекомерната привързаност дори ми вреди. Признавам, че като виждам как непознати ми крадат твоето приятелство, се чувствам засегната до дъното на душата си. Тези Тилни сякаш поглъщат всичко, което им се изпречи на пътя.
Обвиненията се сториха на Катрин колкото странни, толкова и жестоки. Та може ли приятелка така да излага на показ чувствата си пред другите? Изабела й изглеждаше неблагородна и егоистична, загрижена единствено за собственото си удоволствие. Такива болезнени мисли преминаха през главата на Катрин, но тя не отрони дума. Междувременно, Изабела бе притиснала кърпичка към очите си и Морланд, съвсем разстроен от тази гледка, не се сдържа:
— Е, Катрин, мисля, че повече не трябва да упорствуваш. От тебе не се изисква голяма жертва, а само да зарадваш такава приятелка. Ако продължаваш да отказваш, ще си помисля, че си направо жестока.
За първи път брат й открито заставаше срещу нея. В стремежа си да избегне неговото недоволство тя предложи компромис. Достатъчно е да отложат излета за вторник, което лесно могат да направят, защото зависи само от тях и тя спокойно ще ги придружи и всички ще бъдат доволни.
„Не, не, не! — беше незабавният отговор. — Не може. Торп не е сигурен дали евентуално няма да ходи в Лондон във вторник.“ Катрин изрази съжаление, но повече от това не можеше да направи. Последва кратко мълчание, нарушено от Изабела, която студено заяви: