— Прекрасно, край на излета. Ако Катрин не дойде и аз не мога да отида. Невъзможно е да съм единствената жена. За нищо на света не бих извършила нещо толкова непристойно.
— Катрин, длъжна си да дойдеш — каза Джеймс.
— Но защо мистър Торп не вземе някоя от другите си сестри? Мисля, че и на двете ще им бъде приятно да дойдат.
— Благодаря — извика Торп, — но аз не съм дошъл в Бат да возя сестрите си и да изглеждам като глупак. Не, ако вие не дойдете, дяволите да ме вземат, ако и аз отида. Идвам не за друго, а за да ви карам.
— Подобен комплимент не носи удоволствие — забеляза Катрин, но Торп не я чу, защото рязко се бе отдалечил.
Останалите трима продължиха заедно. Катрин се чувстваше много неудобно по време на цялата разходка. Или никой не проронваше дума, или отново я нападаха с увещания и укори. Ръката й още държеше ръката на Изабела, но сърцата им враждуваха. В един момент омекваше, в следващия се дразнеше, но страданието и неотстъпчивостта й оставах непроменени.
— Не мислех, че има толкова инат у тебе, Катрин — каза Джеймс. — Едно време не бе трудно да те убеди човек, някога ти бе най-милата и разбрана сестра на света.
— Надявам се и сега да не съм се променила — отвърна Катрин, доста разчувствана, — но наистина не мога да дойда. Може и да греша, но правя онова, което мисля за правилно.
— Подозирам — не много високо каза Изабела, — че не страдаш чак толкова.
Сърцето на Катрин се обърна, тя рязко издърпа ръката си, а Изабела не я спря. Изминаха десет дълги минути, преди Торп отново да се присъедини към тях с по-весел вид и с думите:
— Е, уредих въпроса, сега утре можем да тръгнем с чиста съвест. Бях при мис Тилни и се извиних от ваше име.
— Не е възможно! — извика Катрин.
— Възможно е, кълна се. Идвам от нея. Казах й, че сте ме изпратили да й кажа, че току-що сте си спомнили едно старо обещание да дойдете утре с нас в Клифтън, затова не можете да си позволите удоволствието да се поразходите с нея преди вторник. Тя каза, че няма значение, за нея във вторник също е удобно и с това нашите трудности приключиха. Добра мисъл ми хрумна, нали?
Лицето на Изабела отново просия от усмивки и добро настроение и Джеймс възвърна щастливия си вид.
— Наистина божествена мисъл! Сега, скъпа Катрин, всичките ни огорчения останаха в миналото. Ти си най-достойно освободена от уговорката и утре ще се повеселим чудесно.
— Няма да стане — каза Катрин. — Няма да се примиря с това. Трябва веднага да изтичам до мис Тилни и да й кажа истината.
Изабела, обаче, хвана едната й ръка, а Торп другата, а тримата заедно я засипаха с укори. Дори Джеймс беше разгневен. След като всичко беше уредено, след като самата мис Тилни бе казала, че вторник е удобен за нея ден, беше невероятно глупаво, направо абсурдно, Катрин да продължава да възразява.
— Не ме интересува! Мистър Торп не е имал никакво право да съчинява подобно съобщение. Ако смятах, че е уместно разходката да се отложи, сама щях да говоря с мис Тилни. Сега се е получило още по-грубо. После, откъде да зная дали мистър Торп… той може пак да е сбъркал. В петък с грешката си той вече ме подведе да се покажа невъзпитана. Пуснете ме, мистър Торп, не ме дръж, Изабела.
Торп обяви, че би било безполезно да тича след семейство Тилни, защото той ги настигнал на ъгъла на Брок Стрийт и те вече са пристигнали вкъщи.
— Точно затова ще изтичам след тях — каза Катрин — където и да са, ще изтичам след тях. Няма смисъл да говорим. Щом не можахте да ме убедите да направя нещо, което смятам за погрешно, никога няма да ме подведете с хитрост. — С тези думи тя се отскубна и бързо се отдалечи. Торп бе готов да се втурне след нея, но Морланд го удържа:
— Остави я, нека върви, щом иска.
— Тя се инати като…
Той не довърши сравнението, защото едва ли му идваха наум прилични думи.
Катрин се отдалечаваше силно развълнувана, с най-бързата крачка, с която можеше да се движи в тълпата. Страхуваше се, че ще я преследват, но бе твърдо решена да не се предава. Докато вървеше, разсъждаваше върху случилото се. Болеше я, че ги е разочаровала и разсърдила, особено брат си, но не се разкайваше за съпротивата си. Даже да не беше собственото й желание, все едно не би било редно да не удържи втори път на уговорката си с мис Тилни, да се отметне от обещание, дадено само преди пет минути и то под фалшив претекст. Тя не се беше противила само по егоистични подбуди, не се беше ръководила единствено от собственото си удоволствие. Излетът, сам по себе си, щеше да е приятен, защото щеше да види Блейз Касъл. Не, не, тя се беше съобразила с дълга си към другите и към собствената си репутация в техните очи.