Убеждението, че е права, не беше достатъчно да възстанови вътрешното й спокойствие. Щеше да се успокои едва след като разговаряше с мис Тилни. Ускори крачка, приближавайки към Полумесеца и почти тичешком измина остатъка от пътя до горния край на Милсъм Стрийт. Бе се движила толкова бързо, че макар Тилни да бяха тръгнали много по-рано, тя успя да ги види, точно когато влизаха в квартирата си. Прислужникът още не бе затворил вратата и тя само каза, че трябва да говори с мис Тилни, бързо премина покрай него и изтича нагоре по стълбите. Отвори първата изпречила се пред очите й врата — падаше се от дясната страна — и се озова в гостната заедно с генерал Тилни, сина и дъщеря му. Моментално притъпи към обяснението си, което поради нервната й възбуда и учестеното дишане имаше само един недостатък — не беше никакво обяснение.
— Много бързах да дойда… Всичко е било грешка… Никога не съм обещавала да ходя… Казах им от самото начало, че няма да отида… Тичах насам, за да обясня… Не ме интересува какво ще помислите за мене… Не можах да изчакам прислужника…
От това слово не можа да се изясни напълно какво става, но скоро объркването се разсея. Катрин установи, че Джим Торп наистина е предал съобщението, а мис Тилни не се поколеба да признае, че е била твърде изненадана. Катрин нямаше как да разбере дали възмущението на брата и този път е било по-голямо, макар че инстинктивно се оправдаваше и пред двамата. Каквито и да са били чувствата преди нейното пристигане, в резултат на трескавите й изявления всеки поглед и изречение станаха толкова приятелски, че тя повече нямаше какво да желае.
След като въпросът бе така щастливо уреден, мис Тилни представи Катрин на баща си. Той щедро я обсипа с грижовна любезност, която й припомни казаното от Торп и я накара да помисли с удоволствие, че понякога може да му се вярва. Благосклонността на генерала достигна такива прояви на внимание, че без да знае с каква необичайна бързина бе влязла в къщата, той много се разгневи на прислужника, пренебрегнал задълженията си и принудил я сама да отваря вратата на гостната. Какво си мисли Уилям? Генералът специално ще провери защо се е получило така. И ако Катрин не беше настояла най-горещо, че Уилям е невинен, изглеждаше много вероятно той завинаги да загуби благоволението на господаря си, а може би и мястото си поради нейното устремно влизане.
Катрин остана с тях четвърт час и когато понечи да се сбогува, най-мило бе изненадана от поканата на генерал Тилни да окаже чест на дъщеря му да обядва у тях и да прекара остатъка на деня с нея. Мис Тилни прибави, че това е и нейно желание. Катрин бе дълбоко признателна, но нямаше как да остане. Мистър и мисис Алън вече я очакваха да се завърне всеки момент. Генералът заяви, че повече няма да настоява, защото мистър и мисис Алън имат по-големи права, но дълбоко се надява някой друг ден, след като ги уведоми по-рано, те да не откажат да й позволят да прекара известно време с приятелката си. О, разбира се, Катрин беше сигурна, че те няма да имат никакви възражения, а тя ще ги посети с най-голямо удоволствие. Сам генералът я изпрати до входната врата, обсипвайки я с комплименти, докато слизаха по стълбите. Той се възхити на живата й походка, така точно отговаряща на настроението, с което танцува, и се раздели с нея с един от най-изисканите поклони, които някога бе наблюдавала.
Доволна от всичко случило се, тя тръгна радостна към Пълтни Стрийт с жизнерадостна походка, осъзнавайки, че преди никога не се бе замисляла как върви. Пристигна вкъщи, без да види никого от оскърбената компания. Но сега, когато беше победила, беше постигнала целта си и беше сигурна в достойнствата на походката си, тя започна (след като се поуталожи екзалтираното й настроение) да се съмнява в безусловната си правота. Саможертвата е винаги благородна и ако тя бе отстъпила на техните молби, щеше да си спести разстройващите мисли, че приятелката й е недоволна, брат й — ядосан, а планът, обещаващ голямо щастие и на двамата — вероятно пропаднал заради нея. Искаше й се да облекчи съзнанието си и да провери какво е мнението за нейното поведение на един безпристрастен човек, затова намери начин да спомене пред мистър Алън, че брат й и семейство Торп планират, но не съвсем сигурно, да отидат на излет през следващия ден. Мистър Алън веднага прояви интерес: