Глава петнадесета
Рано на следващия ден пристигна бележка от Изабела, цялата пропита от миролюбие и нежност, в която тя настойчиво умоляваше приятелката си да я посети по изключително важен въпрос. В прекрасно настроение, породено и от настъпилото успокоение и от любопитство, Катрин бързо се отправи към Едгарс Билдингс. Двете по-малки мис Торп бяха сами в приемната и когато Ан излезе да повика сестра си, Катрин използува възможността да разбере повече подробности за излета предишния ден. Марая направо жадуваше да разказва за него и Катрин веднага научи, че по-чудесен план никога не би могъл да се измисли, човек просто не можел да си представи колко великолепно прекарали и изобщо било невероятно хубаво. Такова беше описанието през първите пет минути. Вторите пет разкриха следните подробности: тръгнали направо към хотел „Йорк“, изяли по една супа и поръчали ранен обяд, после отишли до Водната зала, опитали минералната вода и похарчили малко пари за въглени-талисмани и каменни фигурки, после се отбили за сладолед в една сладкарница и бързо се върнали в хотела и изгълтали скоростно обяда си, защото не искали тъмнината да ги застигне по пътя. Потеглили обратно и пътуването било чудесно, само дето луната не се показала, валял слаб дъжд и конят на мистър Морланд бил толкова уморен, че едва се движел.
Катрин слушаше с истинско удовлетворение. Излизаше, че никой не бе и помислил за Блейз Касъл, а що се отнася до останалото — за него не си струваше да се съжалява дори за част от секундата. Разказът на Марая завърши с изблик на сърдечна жалост към сестра й Ан, която, според нея, била бясна, че не я взели на излета и се държала непоносимо.
— Сигурна съм, че никога няма да ми прости. Вие, обаче, знаете, че аз нищо не можех да направя. Джон искаше аз да отида и се кълнеше, че за нищо на света няма да се вози в една кола с нея заради дебелите й глезени. Предполагам, че тя ще се цупи цял месец, но съм решила да не се ядосвам. Дреболии не могат да ме накарат да изляза от кожата си.
В този момент в стаята устремно влезе Изабела с толкова щастлив и важен вид, че обсеби цялото внимание на приятелката си. Марая безцеремонно бе отпратена, Изабела прегърна Катрин и първите й думи бяха:
— Да, моя скъпа Катрин, истина е. Твоята проницателност не те излъга. О, този твой хитър поглед! От него нищо не може да убегне!
В отговор Катрин само я изгледа с учудено неразбиране.
— Хайде, моя обична и най-скъпа приятелко — продължи Изабела, — успокой се. Както забелязваш, аз самата съм изумително развълнувана. Нека седнем, така ще ни е по-удобно да говорим. И така, ти се досети веднага, щом получи бележката ми, нали? Лукаво създание! О, моя мила Катрин, само ти, която познаваш сърцето ми, можеш да оцениш сегашното ми щастие. Твоят брат е най-очарователният мъж. Само би ми се искало да съм по-достойна за него. Но какво ли ще кажат твоите чудесни родители? О, небеса, толкова се вълнувам, когато мисля за тях!
Нещо започна да се пробужда в съзнанието на Катрин. Истината изведнъж проблесна в ума й и тя съвсем разбираемо поруменя от това тъй ново преживяване и възкликна:
— Милостиви небеса! Скъпа Изабела, какво искаш да кажеш? Да не би… да не би наистина да си влюбена в Джеймс?
Тази смела догадка, както скоро се разбра, представляваше само половината от фактите. На трескавото вълнение, което Катрин бе набедена, че е забелязвала във всеки поглед и постъпка на приятелката си, било отговорено с възхитително признание в не по-малко пламенна любов по време на излета предишния ден. Изабела на свой ред обещала на Джеймс сърцето и верността си. За първи път Катрин чуваше нещо толкова завладяващо, непознато и радостно. Брат й и приятелката й сгодени! Никога преди не се бе изправяла пред подобно обстоятелство, струваше й се, че значението му е необхватно и тя гледаше на него като на едно от онези велики събития, които рядко се повтарят в обичайния ход на живота. Катрин не успяваше да покаже силата на чувствата си, но естеството им зарадва приятелката й. Първият поток от думи разкри щастието на всяка една от тях, че ще има такава сестра и двете прекрасни дами се прегръщаха и плачеха от радост.
Трябва да се признае, че колкото и искрено възторжена да бе Катрин от перспективата за бъдещото родство, Изабела далече я превъзхождаше в очакванията си за нежните чувства помежду им:
— Ти ще си ми несравнимо по-скъпа, Катрин, от Ан или Марая. Чувствам, че ще бъда много повече привързана към скъпите ми семейство Морланд, отколкото към собственото си семейство.