Подобно извисяване в приятелските чувства бе непостижимо за Катрин.
— Толкова приличаш на скъпия си брат — продължи Изабела, че аз безумно се привързах към тебе в момента, в който те видях. При мене винаги е така — първият момент решава всичко. Още в деня, когато Морланд дойде у нас на Коледа, след първия поглед сърцето ми беше безвъзвратно загубено. Спомням си, че носех жълтата си рокля, а косата ми бе сплетена на плитки на венец. Когато влязох в гостната и Джон го представи, помислих си, че никога не съм виждала по-красив мъж.
Тук Катрин скрито в себе си отбеляза, че любовта е могъща сила, защото въпреки изключителната си обич към брат си и пристрастността към достойнствата му, тя никога не го бе смятала за красив.
— Спомням си също, че мис Андрюз бе дошла на чай у нас същата вечер. Бе облечена в червеникавокафява тънка коприна и божественият й вид ме караше да мисля, че брат ти непременно ще се влюби в нея. От тези размишления не можах да мигна цяла нощ. О, Катрин, колко безсънни нощи съм прекарала заради брат ти! Зная, че ужасно съм отслабнала, но не искам да ти причинявам болка, като ти описвам страданията си. Ти си ги наблюдавала достатъчно. Мисля, че през цялото време се издавах. Бях толкова непредпазлива, когато ти казах за пристрастието си към свещениците. Винаги обаче съм била сигурна, че ти ще опазиш моята тайни.
Катрин си мислеше, че надали има друг, който да е могъл по-добре да опази тази тайна, но засрамена от недосетливостта, за която Изабела изобщо не подозираше, не се реши да я разубеждава, нито да отрича хитрата проницателност и нежното съчувствие, което приятелката й приписваше. Разбра, че брат й се готвеше незабавно да замине за Фулъртън, за да уведоми родителите им и да поиска тяхното съгласие. Именно това пораждаше у Изабела истинско безпокойство. Уверена, че баща й и майка й никога няма да се противопоставят на желанието на сина си, Катрин се стараеше да убеди и приятелката си.
— Трудно могат да се намерят родители — каза тя, — които с такава обич да се отнасят към децата си и толкова да желаят тяхното щастие. Никак не се съмнявам, че веднага ще дадат съгласието си.
— Морланд казва съвсем същото — отвърна Изабела, — но все пак не смея да се надявам. Зестрата ми ще бъде много малка и родителите ти никога няма да благословят такава женитба. Та брат ти би могъл да се ожени за най-добрата!
Тук Катрин отново съзря силата на любовта.
— Наистина, Изабела, ти си прекалено скромна. Разликата в състоянието не означава нищо.
— О, моя мила Катрин, зная, че за твоето щедро сърце не означава нищо, но не можем да очакваме всички да бъдат толкова безкористни. Аз лично със сигурност зная, че единственото ми желание е положението да беше обратното. Ако аз разполагах с милиони, ако бях господарка на целия свят, бих избрала брат ти и никой друг.
Величието на това чувство, за първи път изразявано пред нея от друг човек, трогна Катрин и събуди най-приятни спомени за всички героини, познати й от романите. Реши, че приятелката й никога не е изглеждала по-прекрасна, отколкото в мига, когато произнесе възвишените думи.
— Сигурна съм, че ще се съгласят — настойчиво твърдеше Катрин. — Сигурна съм, че ще останат във възторг от тебе.
— За себе си мога да кажа — заяви Изабела, — че с моите толкова скромни изисквания бих се задоволила и с най-малкия възможен доход. Когато хората наистина се обичат, даже бедността се превръща в богатство. Мразя пищността и за нищо на света не бих се установила в Лондон. Бих се чувствала великолепно в малка къща в някое отдалечено селце. В околностите на Ричмънд има няколко прекрасни малки вили.
— Ричмънд ли? — възкликна Катрин. — Вие трябва да дойдете да живеете някъде недалече от Фулъртън. Трябва да сте близо до нас.
— Разбира се, в противен случай бих се чувствала много нещастна. Стига ми да съм близо до тебе, за да съм напълно щастлива. Но всичко това са празни приказки! Ще си забраня да мисля за подобни неща, преди да разберем какъв ще бъде отговорът на баща ти. Морланд казва, че ако тази вечер изпрати писмото до Солзбъри, утре може да го получим. Утре? Чувствам, че няма да ми стигне смелостта да отворя това писмо. Зная, че то ще бъде непоносим удар за мене.
Едва изразила тази си убеденост, тя се отдаде на мечти и когато заговори отново, вече обясняваше каква булчинска рокля ще избере.
Беседата бе прекъсната от самия неспокоен млад влюбен, който бе дошъл да отправи прощална въздишка, преди да замине за Уилтшър. На Катрин й се искаше да го поздрави, но не знаеше какво да каже. Красноречието се прояви единствено в очите й. В тях всички осем части на речта блестяха с най-голяма изразителност и Джеймс с лекота можа да ги свърже. Той беше нетърпелив да стигне вкъщи и получи потвърждение на всичките си надежди, затова сбогуването не продължи дълго. То би било още по-кратко, ако дамата на сърцето му не го бе спирала многократно с настойчивите си молби да тръгва. На два пъти тя го връща почти от вратата, за да му каже как изгаря от нетърпение той да тръгне по-бързо. „Наистина, Морланд, насила трябва да ви изгоня. Помислете си колко път имате. Не издържам повече да гледам как се бавите. За Бога, не губете още време. Хайде, тръгвайте, тръгвайте, умолявам ви!“