Тя му пожела приятен път. Торп сякаш не я чу, отиде до прозореца, започна да се върти покрай него, тананикаше някаква мелодия и изглеждаше напълно зает със собствените си мисли.
— Няма ли да закъснеете за Дивайзиз? — запита Катрин.
Той не отговори. Помълча минута и изведнъж се разприказва:
— Бога ми, страхотно е, че са намислили да се женят! Това хрумване на Морланд и Бел е умно нещо. Вие как смятате, мис Морланд? Според мене идеята никак не е лоша.
— Уверена съм, че е много добра.
— Наистина ли? Е, това е хубаво. Радвам се, че не сте по принцип противничка на брака. Чували ли сте старата поговорка: „Отидеш ли на една сватба, готви се за друга“? Искам да кажа, че се надявам да дойдете на сватбата на Бел.
— Да, обещах на сестра ви да съм с нея винаги, когато е възможно.
— Тогава, нали знаете — той странно извъртя тялото си и насилено и глуповато се изсмя, — искам да кажа, че можем да проверим дали мелодията на тази стара песен е вярна.
— Мислите ли? Само че аз не пея. Е, желая ви приятно пътуване. Днес съм канена на обяд у мис Тилни и трябва вече да си вървя.
— Ама защо така страшно бързате? Кой знае кога ще се видим пак. Ще се върна чак след две седмици и това за мене ще са две дяволски дълги седмици.
— Тогава защо не съкратите престоя си там? — запита Катрин, когато разбра, че той очаква тя да каже нещо.
— Много сте любезна все пак, любезна и добра. Няма бързо да го забравя. Мисля, че сте най-добрата от всички, които познавам и изобщо… Притежавате невероятна доброта и не е само добротата, у вас има толкова много, толкова много от всички хубави качества и освен това, кълна се, не познавам друга като вас!
— О, Боже, мисля, че не съм по-различна от другите хора, само дето има много по-добри от мене. Желая ви всичко хубаво.
— Все пак искам да ви кажа, мис Морланд, че скоро ще дойда да поднеса почитанията си във Фулъртън, ако нямате нещо против.
— Заповядайте. Баща ми и майка ми ще се радват да ви видят.
— А аз се надявам… аз се надявам, мис Морланд, че вие няма да имате нещо против да ме видите.
— О, Боже, в никакъв случай. Съвсем малко са хората, които не бих искала да видя. В компания винаги е по-весело.
— И аз мисля точно така. Да ми дадат малка весела компания, да ми позволят да съм заедно с хората, които обичам, да ме оставят да бъда където и с когото искам, а останалото може да върви по дяволите. Това е моето мнение и много се радвам, че казахте същото. Струва ми се, мис Морланд, че вие и аз разсъждаваме доста еднакво по повечето въпроси.
— Може и така да е, никога не съм мислила за това. А що се отнася до повечето въпроси, откровено казано, малко са нещата, за които съм си съставила твърдо мнение.
— И аз съм същият, кълна се. Хич не съм склонен да си товаря мозъка с работи, които не ме засягат. Моята представа за нещата е съвсем простичка. Достатъчно ми е да се оженя за момичето, което харесвам, да имам солиден покрив над главата си, а за останалото не ме е грижа. Богатството е едно нищо. Аз съм осигурен с достатъчен собствен доход и ако се случи тя да няма и пени, толкова по-добре.
— Прав сте. По този въпрос съм съгласна с вас. Ако единият е богат, няма никакъв смисъл и другият да притежава голямо състояние. Без значение е кой ще донесе богатството, важното е да стига и за двамата. Отвращава ме стремежът пари при пари да отидат. А да се ожениш за пари за мене е най-недостойното нещо. Желая ви всичко хубаво и ще ни е много приятно да ни посетите във Фулъртън, когато ви е удобно.
И тя си тръгна.
Въпреки цялата си галантност, той не бе в състояние да я задържи повече. В характера му нямаше нищо, което да я накара да се забави още, при положение, че имаше да съобщава голяма новина и да се приготви за важно гостуване. И така, тя забързано си тръгна, а той остана твърдо убеден, че я е ухажвал най-изкусно и тя съвсем явно го е насърчила.
Вълнението, което Катрин беше изпитала най-напред, когато научи за годежа на брат си, я караше да очаква забележителното събитие да предизвика силни чувства у мистър и мисис Алън. Ала колко дълбоко бе разочарована! Оказа се, че двамата са предвидили още при пристигането на брат й важното събитие, което тя обяви след много встъпителни фрази. Те пожелаха щастие на младите хора, мистър Алън отбеляза, че Изабела е много красива, а мисис Алън — че тя има голям късмет и това беше целият израз на техните чувства. Катрин беше силно изненадана от това равнодушие. Все пак, когато разкри тайната, че Джеймс е заминал за Фулъртън предния ден, у мисис Алън се пробудиха някакви емоции. При тази новина тя не можа да запази невъзмутимо спокойствие и неведнъж повтори колко съжалява, че заминаването е трябвало да остане скрито, колко хубаво би било, ако бе знаела за намерението на младия Морланд и колко би й се искало да го види, преди да отпътува, за да може, естествено, да го помоли за услугата да предаде най-сърдечни поздрави на бащата и майката на Катрин и искрени почитания на цялото семейство Скинър.