Глава шестнадесета
Катрин бе очаквала да изпита някакво безкрайно и неповторимо удоволствие от гостуването си на Милсъм Стрийт, а това предопредели неизбежното й разочарование. Да, наистина, генерал Тилни я посрещна изключително любезно, дъщеря му бе много гостоприемна домакиня, а и Хенри си беше у дома и на обяда не присъстваха чужди хора. И все пак вкъщи Катрин установи, без да анализира дълго чувствата си, че посещението не й е донесло онова щастие, за което предварително се бе настроила. Мис Тилни сякаш се бе отчуждила от нея, вместо общуването този ден да задълбочи познанството им. Хенри Тилни се бе оказал като никога мълчалив и сдържан, вместо да разкрие себе си в още по-благоприятна светлина в непринудеността на домашната обстановка. И накрая, независимо от подчертано любезното отношение на баща им към нея, независимо от отправените благодарности, покани и комплименти, тя бе изпитала облекчение, когато си бе тръгнала и се бе освободила от присъствието му. Катрин се затрудняваше да си обясни всичко това. Невъзможно беше грешката да е у генерал Тилни. Нямаше никакво съмнение, че той е изключително мил и добросърдечен, направо очарователен мъж във всяко едно отношение, та нали бе висок, красив и, най-важното, баща на Хенри. Най-малко той можеше да бъде винен, че децата му нямаха настроение, а на нея самата не й бе весело в неговата компания. На Катрин не й оставаше друго, освен да се надява, че първото е било чиста случайност, второто пък отдаваше единствено на собствената си глупост. Съвсем иначе изтълкува случилото се Изабела, след като изслуша подробния разказ за нейното гостуване. Гордостта била причината за всичко, само гордостта, достигаща до непростимо високомерие и надменност — нищо друго! Тя отдавна подозирала, че това семейство се държи много самонадеяно и думите на Катрин го потвърждавали. Никога в живота си не била чувала някой да се държи по-дръзко от мис Тилни. Да пренебрегне задълженията си на домакиня, като не прояви елементарно добро възпитание! Да се държи така високомерно с гостенката си! Почти да не й проговори!
— Не, не, Изабела, не беше чак толкова лошо. Нямаше високомерие у нея, напротив, държа се много любезно.
— Хайде, не я защитавай! Да не говорим пък за брат й, който се показваше толкова привързан към тебе! Милостиви небеса! Е, чувствата на някои хора са неразбираеми! Той почти не те е погледнал през целия ден, нали така излиза?
— Не искам да кажа това. Просто сякаш не бе в настроение.
— Това е направо възмутително! От всичко на света най-много ме отвращава непостоянството! Позволявам си да те помоля най-настойчиво, скъпа моя Катрин, повече да не мислиш за него. Той направо е недостоен за тебе.
— Недостоен за мене? Та аз не смятам, че той изобщо ми обръща някакво внимание.
— Точно това казвам и аз, той изобщо не ти обръща внимание. Какво непостоянство! Ах, колко по-различни са твоят и моят брат! Твърдо съм убедена, че Джон има най-вярното сърце.
— Що се отнася до генерал Тилни, обаче, уверявам те, че не можеш да си представиш по-голяма любезност и внимание от тези, които той прояви към мене. Сякаш единствената му грижа бе да ме забавлява и да ме накара да се чувствам щастлива.
— О, за него не съм чувала нищо лошо. Нямам основания да подозирам, че той е горделив. Според мене е истински джентълмен. Джон има много добро мнение за него, а преценката на Джон…
— Ще изчакам да видя как ще се държат с мене тази вечер. Уговорихме се да се срещнем с тях в увеселителните зали.
— А аз трябва ли да идвам?
— Нямаш ли такова намерение? Мислех, че сме се уговорили.
— Е, щом толкова настояваш, не мога да ти откажа. Само не изисквай от мене да бъда занимателна компаньонка, защото сърцето ми ще е на четиридесет мили от тук, както добре знаеш. Що се отнася до това да танцувам, умолявам те да не споменаваш подобно нещо — и дума не може да става. Предполагам, че Чарлс Ходжис ще ми досажда до смърт, но аз съвсем остро ще го отрежа. Обзалагам се, че ще се досети за причината, а точно това искам да избягна, затова ще настоявам да си запази предположенията за себе си.