Мнението на Изабела за семейство Тилни не повлия на приятелката й. Катрин бе убедена, че не бе имало и следа от надменност в обноските на брата или сестрата, нито пък вярваше, че в сърцата им може да се таи горделивост. Вечерта я възнагради за тази й увереност. Също като преди тя срещна сърдечност у сестрата и внимание от страна на брата — мис Тилни се стараеше да не се отделя от нея, а Хенри я покани да танцуват.
След като предишния ден на Милсъм Стрийт бе чула, че едва ли не всеки час очакват пристигането на по-големия брат, капитан Тилни, не й беше трудно да отгатне кой е този контешки облечен, красив млад мъж, когото никога преди не бе виждала, а сега явно принадлежеше към тяхната компания. Катрин го наблюдаваше с огромно възхищение и дори предполагаше, че някои хора вероятно го намират за по-хубав от брат му, макар че в нейните очи новодошлият изглеждаше по-самонадеян и изразът на лицето му не бе толкова предразполагащ. Вкусът и маниерите му определено отстъпваха, и то не малко, на тези на Хенри. Катрин чу как той не само се възпротиви на всякаква мисъл да танцува, но и открито се присмя на брат си, който за себе си не отхвърляше тази възможност. От това последно обстоятелство може да се предположи, че каквото и мнение да имаше нашата героиня за по-големия Тилни, той самият не бе особено опасно възхитен от нея. Нямаше вероятност да се породи вражда между братята или дамата да бъде упорито преследвана. По-големият Тилни в никакъв случай не би могъл да бъде подстрекателят на тримата загърнати в плащовете си злодеи, които по-късно насила щяха да я вкарат в пътническа карета с четири коня и да я отвлекат нанякъде с бясна скорост. Междувременно, Катрин, без да се измъчва от предчувствия за подобно злощастие или други лоши опасения, освен че танците могат да се окажат с малко фигури и да свършат бързо, се радваше на щастието си, както винаги, когато беше с Хенри Тилни. С искрящи очи попиваше всяка негова дума и под впечатление на неговата неотразимост, самата ставаше неотразима.
След края на първия танц капитан Тилни отново се приближи до тях и за голямо неудоволствие на Катрин дръпна брат си настрана. Те се оттеглиха, като нещо си шепнеха, и макар нейната деликатна чувствителност да не я хвърли незабавно в тревога с извода, че капитан Тилни навярно е чул някоя злостна клевета за нея и е побързал да я съобщи на брат си с надеждата да ги раздели навеки, тя все пак изпита доста тревожно чувство, когато загуби от поглед партньора си. Катрин остана в това напрегнато състояние цели пет минути, които тъкмо бяха започнали да й се струват дълъг четвърт час, когато двамата се завърнаха и нещата се изясниха. Хенри поиска да узнае мнението й дали нейната приятелка, мис Торп, ще има нещо против да потанцува, тъй като брат му би бил много щастлив да й бъде представен. Без да се колебае, Катрин отговори, че мис Торп няма никакво намерение да танцува. Жестокият отговор бе предаден на другия брат, който незабавно се отдалечи.
— Зная, че брат ви няма да се огорчи — каза тя, — защото преди го чух да казва, че ненавижда танците. Все пак неговото внимание показва голямата му доброта. Видял е, предполагам, че Изабела все още седи на мястото си и е помислил, че сигурно й липсва партньор. Само че той просто се е заблудил, тъй като тя за нищо на света не желае да танцува.
Хенри се усмихна и забеляза:
— Колко малко затруднения ви създава разгадаването на мотивите за действията на другите хора.
— Защо? Какво искате да кажете?
— Вие не се питате какво би могло да впечатли даден човек и кое най-сигурно би го подбудило да действува, като се имат предвид възрастта, положението и вероятните му житейски навици. Вие мислите какво би впечатлило вас, какви биха били вашите подбуди да постъпите по този начин.
Не ви разбирам.
— В такъв случай се намираме в много неравностойно положение, защото аз ви разбирам отлично.
— Мене? Да, вярно, аз не мога да се изразявам достатъчно добре, за да бъда неразбираема.
— Браво! Изказахте изключително духовита забележка за състоянието на съвременния език.
— Умолявам ви все пак да ми кажете какво имате предвид.
— Дали наистина трябва? Действително ли го желаете? Та вие не съзнавате какви ще са последствията — това ще ви донесе жестоко притеснение и със сигурност ще породи разногласие помежду ни.
— Не, не, не ще се стигне нито до едното, нито до другото, затова няма от какво да се боя.