Джеймс съобщаваше това с подобаваща благодарност. Необходимостта да изчакат две-три години с женитбата, макар и неприятна, бе предвидена от него още по-рано и той я понасяше без недоволство. Катрин, чиито очаквания бяха толкова смътни, колкото и понятията й за доходите на нейния баща, в този момент се влияеше изцяло от мнението на брат си в съставянето на собствената си преценка, затова почувства същото задоволство, каквото изпитваше и той, и сърдечно поздрави Изабела, че всичко се е уредило така щастливо.
— Това наистина е просто чудесно — отвърна Изабела с мрачно лице.
— Мистър Морланд действително постъпва изключително благородно — каза милата мисис Торп, като тревожно наблюдаваше дъщеря си. — Единственото, което желая, е да можех и аз да дам толкова. Та повече от това не би било възможно да се очаква от мистър Морланд. Предполагам, че ако междувременно реши, че все пак е в състояние да направи още нещо, той ще го стори, защото съм сигурна, че е прекрасен човек с добро сърце. Четиристотин лири наистина са незначителен доход за начало на семейния живот, но твоите желания, скъпа моя Изабела, са толкова скромни. Ти, мила, не отчиташ, че винаги си се задоволявала с малко.
— Ако искам нещо повече, то съвсем не е заради самата мене, а защото не ще понеса да съм причината скъпият ми Морланд да пострада. Той ще бъде принуден да разчита на доход, който едва ли ще стигне за задоволяване на най-елементарните житейски нужди. Ако ставаше дума само за мене, това би било без значение. Аз никога не мисля за себе си.
— Зная, че е така, скъпа, затова ти винаги ще бъдеш възнаграждавана с обичта, която събуждаш у всички. Няма друга млада жена, която да е до такава степен обграждана с всеобщата любов на своите познати. Затова ми се струва, скъпо мое дете, че когато мистър Морланд те види… Но нека не разстройваме милата ни Катрин като говорим такива неща. Та мистър Морланд се показа много благороден. Винаги са казвали, че е рядко прекрасен човек и, нали разбираш, скъпа, тъй като съм убедена, че той притежава изключително широки възгледи, съвсем не трябва да си мислим, че ако ти имаше добра зестра, той би решил да ви даде по-голямо състояние.
— Уверявам те, че никой няма по-високо мнение за мистър Морланд от мене. Но все пак всеки си има своите слабости и всеки е в правото си да се разпорежда със собствените си пари, както намери за добре.
Катрин се почувства засегната от тези намеци.
— Напълно съм убедена — каза тя, — че баща ми е обещал да даде всичко, което може да си позволи.
Изабела се опомни:
— Не може да става и дума за съмнение по този въпрос, скъпа моя Катрин. Ти ме познаваш достатъчно добре, за да ми вярваш, че дори много по-малък доход би ме задоволил. Ако в този момент съм малко разстроена, то не е, защото искам повече пари. Аз мразя парите и стига нашият съюз да можеше да се осъществи веднага, та макар и доходът ни да е петдесет лири годишно, щях да смятам, че всичките ми желания са изпълнени. Ах, мила Катрин, ти разгада моята тайна, точно заради това е цялата ми мъка. Трябва да изминат две и половина дълги-предълги, безкрайни години, докато брат ти получи свещеническото място.
— Ама естествено, миличка Изабела — каза мисис Торп, — ние отлично виждаме какво става в сърцето ти. Ти не умееш да се преструваш. Напълно разбираме сегашното ти огорчение и всички би трябвало да те обичат повече заради твоята благородна и честна любов.
Неприятните чувства у Катрин започнаха да утихват. Тя се постара да убеди себе си, че единствено отлагането на женитбата бе причина за разочарованието на Изабела. И когато при следващата им среща я видя жизнерадостна и дружелюбна както обикновено, положи усилия да забрави, че за минута си бе помислила нещо друго. Скоро след писмото си пристигна и самият Джеймс и бе посрещнат с най-голямата сърдечност, която би могъл да желае.
Глава седемнадесета
Започна шестата седмица от престоя на семейство Алън в Бат. Дали тя щеше да се окаже и последната, от известно време бе въпрос, в чието обсъждане Катрин се заслушваше с разтуптяно сърце. Едно така скорошно прекратяване на познанството й със семейство Тилни представляваше тежка беда, за която нямаше утеха. Докато бъдещето тънеше в неизвестност, тя имаше чувството, че цялото й щастие е заложено на карта, но когато се реши квартирата да бъде наета за още две седмици, светът отново се изпълни със сигурност. Катрин малко се замисляше дали тези две седмици щяха да й донесат друго, освен удоволствието понякога да вижда Хенри Тилни. Наистина, веднъж или дваж след годежа на Джеймс беше осъзнала какво би могло да се случи. Тя дори достигна дотам да си позволи тайно да мечтае за едно „може би“. Като цяло, обаче, очакванията й не се простираха по-далече от блаженството да бъде с него в театъра или балната зала. Този момент обхващаше следващите три седмици и тъй като през това време щастието й бе сигурно, останалата част от собствения й живот й се струваше толкова далечна, че почти не будеше интерес. Още същата сутрин, когато въпросът бе изяснен, тя посети мис Тилни и изля пред нея радостните си чувства. Съдено беше това да е ден на изпитания. Едва Катрин беше успяла да изрази задоволството си от удължения престой на мистър Алън, когато мис Тилни й съобщи, че нейният баща току-що е решил да си заминат от Бат в края на идната седмица. И това ако не беше удар! Напрегнатата неизвестност, която Катрин бе преживяла същата сутрин й изглеждаше като безгрижно спокойствие в сравнение със сегашното разочарование. Лицето й помръкна и с глас, изпълнен с неподправена тревога, тя повтори като ехо последните думи на мис Тилни: „В края на идната седмица!“.