— Това е моето любимо закътано местенце — заяви тя, след като седнаха на една пейка между двете врати, откъдето можеха да наблюдават всички влизащи в залата.
Катрин забеляза как погледът на Изабела непрекъснато се вторачваше ту в едната, ту в другата врата, сякаш нетърпеливо очакваше някого. Спомнила си колко често съвсем несправедливо я бяха обвинявали в лукавство, тя реши, че сегашният момент й дава чудесна възможност най-после наистина да прояви това качество и весело забеляза:
— Не се безпокой, Изабела, Джеймс скоро ще бъде тук.
— Ха! Скъпо мое създание, не мисли, че съм чак такава глупачка, та да искам той да се държи като залепен за мене. Би било отвратително да сме вечно заедно, та нали ще се превърнем в посмешище на целия град. Значи, ти заминаваш за Нортангър. Изумително се радвам. Доколкото разбрах, това е едно от най-хубавите старинни имения в Англия. Ще разчитам да ми го опишеш с най-големи подробности.
— Не се съмнявай, че ще се постарая да вложа цялото си умение. Защо се озърташ непрестанно? Да не би да чакаш сестрите си?
— Никого не чакам. Така или иначе, трябва да гледам нанякъде и имам този глупав навик да се вторачвам в нещо, когато мислите ми са отдалечени на стотици мили. Изумително съм склонна да отсъствам духом, сигурно в това отношение съм ненадмината. Тилни казва, че при хора с определена душевна нагласа винаги се получава така.
— Доколкото разбрах, Изабела, ти искаше да ми кажеш нещо конкретно.
— О, да, има какво. Ето ти още едно доказателство за това, което ти обяснявах. Ах, тази моя нещастна глава! Съвсем забравих. Та въпросът е следният. Току-що получих писмо от Джон и можеш да се досетиш за съдържанието.
— Грешиш, не мога.
— Моя скъпа любов, не се преструвай така отвратително. За какво би могъл да пише той, ако не за тебе? Знаеш, че е влюбен страстно в тебе.
— В мене ли, скъпа Изабела?
— Е, любима моя Катрин, това вече е направо смешно. Скромността с всичките й там прояви сама по себе си е прекрасна, но малко елементарна искреност понякога също никак не вреди. Не мога да разбера всички тези превземки. Та ти просто искаш да ти правя комплименти! Вниманието му към тебе бе тъй явно, че и едно дете би го забелязало. Освен това само половин час, преди да напусне Бат, ти съвсем недвусмислено си го насърчила. В писмото си Джон съобщава, че почти ти е направил предложение и ти си се отнесла най-благосклонно към ухажванията му. Сега той иска от мене да те известя за сериозните му намерения и да ти кажа всичките нежности и ласкателства. Затова напълно излишно е да се преструваш, че падаш от небето.
Катрин бе поразена от това обвинение. Истината й вдъхваше настойчивост и тя уверяваше, че изобщо не е подозирала някаква любов към себе си у мистър Торп, следователно и през ум не би могло да й мине да го насърчава.
— Що се отнася до вниманието, което ми бил оказвал, честна дума, никога не съм го съзнавала дори за секунда, с изключение единствено на първия ден от престоя му тук, когато ме покани на танц. А да ми е правил предложение или нещо подобно, явно има някаква необяснима грешка. Нали не би било възможно да не разбера, ако е ставало въпрос за толкова важно нещо! От все сърце искам да ми повярваш и най-отговорно ти заявявам, че дори една-единствена дума от подобен характер не е била разменена между нас. Пък това за последния половин час, преди да замине, вече е пълно недоразумение и нищо повече, защото аз изобщо не съм го виждала цялата онази сутрин.
— Колкото до това, виждала си го, нали прекара целия предобед в Едгарс Билдингс. Точно в този ден се получи съгласието на баща ти. Много добре знам, че ти и Джон останахте сами в гостната малко преди да си тръгнеш от нас.
— Така ли? Щом казваш, сигурно е вярно, но убий ме, ако си спомням. Чакай, сега се сещам, наистина цялата онази сутрин бях у вас и там, заедно с другите, видях и Джон. Но да сме оставали насаме дори и за пет минути… Впрочем, не си струва да спорим. Нали, каквото и да е имало от негова страна, фактът, че нищо не си спомням, трябва да те убеди, че нито съм мислила, нито съм очаквала или желала да бъда обект на неговите чувства. Чувствам се страшно неудобно, задето той храни някакви симпатии към мене, но съзнателно не съм му давала никакъв повод, нямах и най-малка представа за тях. Умолявам те, час по-скоро разсей тази негова заблуда и му предай, че го моля за извинение, тоест… не знам как би следвало да се изразя…, просто избери най-подходящия начин да му кажеш какво имам предвид. Джон ти е брат, Изабела, и аз в никакъв случай не искам да говоря с пренебрежение за него, но ти много добре знаеш, че ако има мъж, когото да отделям сред другите, това не е той.