— Брат ми го знае много добре — отговори Хенри.
— Наистина ли? Тогава защо продължава да стои тук?
Той не отговори и се опита да смени темата, но тя стремително продължи:
— Защо не го убедите да замине? Колкото по-дълго стои тук, толкова по-зле ще бъде за него в крайна сметка. Моля ви, посъветвайте го, за негово добро и за доброто на всички, незабавно да напусне Бат. С течение на времето разстоянието ще възвърне спокойствието му. Тук няма на какво да се надява и оставането ще му донесе само страдание.
Хенри се усмихна и забеляза:
— Сигурен съм, че брат ми не желае да си тръгне.
— Тогава нали ще го убедите да замине?
— Убежденията не са подвластни на ничия воля, но все пак моля да ме извините, че няма дори да опитам да го убеждавам. Аз самият му казах, че мис Торп е сгодена. Той знае какво прави и сам отговаря за постъпките си.
— Не, той не знае какво прави — извика Катрин, — той не знае каква болка причинява на брат ми. Наистина, Джеймс нищо не ми е казал, но съм сигурна, че му е много тежко.
— А вие напълно сигурна ли сте, че вината за това е у брат ми?
— Напълно.
— Кое причинява болката — ухажванията на брат ми или приемането им от мис Торп?
— Не е ли едно и също?
— Мисля, че мистър Морланд много добре би схванал разликата. Нито един мъж не се дразни от възхищението, което обичаната от него жена събужда у друг. Единствено от нея зависи дали това ще го накара да се измъчва.
Катрин се изчерви заради приятелката си и каза:
— Изабела не постъпва както трябва, но съм уверена, че тя съвсем не желае да причинява страдание, защото е много привързана към брат ми. Тя го обича още от първата им среща и когато още не беше сигурно дали баща ми ще даде съгласието си, изпитваше толкова голямо безпокойство, че почти получи нервна криза. Вие разбирате, че тя несъмнено изпитва силни чувства към брат ми.
— Разбирам — тя обича Джеймс, но флиртува с Фредерик.
— О, не, съвсем не флиртува. Жена, влюбена в един мъж, не може да флиртува с друг.
— Вероятно тя нито обича, нито флиртува така пълноценно, както би правила, ако беше избрала само едното. И единият, и другият джентълмен трябва да понамалят изискванията си.
След кратка пауза Катрин заговори отново:
— Значи, вие не вярвате, че Изабела е силно привързана към брат ми?
— Не бих могъл да изкажа мнение по този въпрос.
— Но какви са намеренията на вашия брат? Щом знае, че тя е сгодена, какво би могъл да цели с това си поведение?
— Много настойчиво разпитвате.
— Наистина ли? Та аз питам само за онова, което искам да науча.
— А питате ли само за онова, което можете да очаквате да ви кажа?
— Така мисля. Сигурно знаете какво става в душата на брат ви.
— Уверявам ви, че в този случай само мога да се досещам какво става в душата на брат ми, както вие се изразихте.
— И какво е то?
— Какво ли! Ако трябва да си играем на догадки, нека догадките да са изцяло наши. Жалка работа е да се ръководим от предположения от втора ръка. Моят брат е млад мъж, който обича да се наслаждава на живота и може би понякога е безразсъден. Познава приятелката ви от около седмица и знае за годежа й почти от момента на запознанството им.
— Добре — каза Катрин, след като помисли няколко секунди, — от всичко това вие можете да си направите изводи за намеренията на своя брат, аз обаче определено не мога. Баща ви не се ли притеснява от всичко това? Не желае ли капитан Тилни да замине? Сигурна съм, че той ще отпътува, ако баща ви поговори с него.
— Скъпа моя, мис Морланд — каза Хенри, — не грешите ли малко с тази мила загриженост за спокойствието на вашия брат? Не отивате ли прекалено далече? Дали брат ви ще се почувства поласкан заради себе си и заради мис Торп, задето предполагате, че нейната любов или най-малко доброто й поведение могат да се гарантират единствено чрез отстраняването на капитан Тилни от полезрението й? Трябва ли брат ви да се чувства сигурен само когато са сами? Или, казано с други думи, трябва ли никой да не се домогва до сърцето на мис Торп, за да бъде тя вярна на брат ви? Той не мисли така и бъдете сигурна, че не би желал и вие да разсъждавате по този начин. Не казвам: „Не се тревожете“, защото знам, че в момента изпитвате точно това чувство, но положете всички усилия, за да намалите безпокойството си. Вие не се съмнявате във взаимната любов между вашия брат и вашата приятелка, затова вярвайте, че истинска ревност между тях никога не може да съществува и че никакво неразбирателство помежду им не би било трайно. Ако са отворили сърцата си един за друг така, както нито неговото, нито нейното сърце може да се отвори за вас, значи съвсем точно знаят как трябва да постъпват и какво могат да понесат и бъдете сигурна, че никой, дразнейки другия, няма да си позволи нещо повече от взаимно приятна за тях закачка.