Светлината понамаля, защото свещта бе започнала да дими, и това накара Катрин тревожно да се обърне. Не, нямаше опасност да изгасне внезапно, можеше да гори още няколко часа и за да не й бъде още по-трудно да разчита написаното, което и без това вероятно щеше да се окаже сложно поради старинността на ръкописа, тя понечи набързо да изчисти нагара. В този миг се случи непоправимото! Докато чистеше нагара, свещта изгасна. Загасването на светлината не би могло да предизвика по-ужасен ефект. В продължение на няколко минути Катрин остана скована от безумна уплаха. Свещта бе изгаснала напълно, във фитила не се бе запазила и искрица, която да даде надежда, че пламъкът отново може да се разгори. Стаята се изпълни с непроницаема и неподвижна тъмнина. Бурен порив на вятъра, надигнал се с неочаквана ярост, засили ужаса на този момент. Катрин трепереше от глава до пети. В последвалата тишина в уплашения й слух сякаш отекна звук, наподобяващ отдалечаващи се стъпки и затваряне на врата някъде на безкрайно разстояние от нея. Не бе по силите на човешката природа да понесе повече. Студена пот изби по челото на Катрин, ръкописът падна от ръката й и като пипнешком намери пътя до леглото, тя бързо се хвърли в него и се постара, пъхвайки се дълбоко под завивките, да облекчи донякъде своето мъчение. Разбираше, че и дума не може да става тази нощ да затвори очи и заспи. Сънят бе невъзможен, защото я владееше трескаво любопитство и всичките й чувства бяха объркани. Пък и бурята навън бе ужасна. Преди Катрин не се плашеше от силните ветрове, но сега всеки напор сякаш бе натоварен с някакво страховито послание. Как би могло да се обясни удивителното намиране на ръкописа, така великолепно превърнало в реалност тазсутрешното предсказание? Какво ли би могъл да съдържа този ръкопис? И за кого ли се е отнасял? По какъв начин е могъл да остане толкова дълго скрит? А колко поразително е, че тъкмо на нея се падна жребият да го открие! Докато не се запознае със съдържанието му, тя не би могла да има нито сън, нито покой, затова бе решила да го прочете при първите лъчи на слънцето. Само че от утрото я деляха дълги и тягостни часове. Тя потрепери, заобръща се в леглото и завидя на всички, които спяха спокоен сън. Бурята още вилнееше и различни звуци, по-ужасни дори от порива на вятъра, достигаха от време на време до тревожния й слух. Веднъж й се стори, че завесите на леглото й се раздвижиха, друг път — че някой напъва ключалката на вратата й и се опитва да влезе. Глух шепот сякаш бавно се носеше по галерията и неведнъж кръвта й се смрази от звуците на далечни стонове. Така минаха часове и уморената Катрин чу как всички часовници в къщата удариха три, след което или бурята утихна, или пък тя неусетно заспа дълбок сън.
Глава двадесет и втора
В осем часа на следната сутрин прислужницата отвори капаците на прозорците и Катрин се събуди от този звук. Отвори очи, учудена, че изобщо ги е затваряла и гледката я изпълни с жизнерадост. Огънят в камината гореше, а ведро утро бе сменило нощната буря. Веднага, щом съзнанието й се раздвижи, си спомни за ръкописа. Скочи незабавно от леглото в мига, в който прислужничката излезе, трескаво събра листове, разпилели се при падането на свитъка на земята и се хвърли обратно в постелята, за да се наслади върху възглавницата на четенето им. Със съжаление обаче установи, че я очаква дълъг ръкопис като в романите, от който да я побият тръпки. Свитъкът, състоящ се на пръв поглед само от малки отделни листчета, общо взето бе късичък и много по-тънък, отколкото беше предположила в началото.
Жадният й поглед бързо се плъзна по един от листовете. Съдържанието му я стресна. Възможно ли беше това или сетивата я лъжеха? Излизаше, че държи пред себе си списък на долни дрехи, направен с грозен съвременен почерк. Нищо повече! Ако можеше да се довери на доказателството, което й даваха собствените очи, в ръката си държеше разписка от перачница. Катрин сграбчи друг лист — същите вещи с малки изменения, после втори, трети, четвърти и пети и нито един не й разкри нещо по-различно. Навсякъде погледът й се натъкваше на ризи, чорапи, шалчета и фланели. В други два, писани с една и съща ръка, бяха отбелязаните разходи за писма, пудра за коса, връзка за обувка и четка за почистване на панталони, които трудно можеха да предизвикат по-голям интерес. А ако се съди по първия нечетлив ред: „Наложена лапа на дорестата кобила“ върху големия лист, в който бяха обвити останалите, излизаше, че това е чисто и просто сметка от подковача! Такова бе съдържанието на свитъка (вероятно забравен, както предположи Катрин, от някой нехаен слуга на мястото, където го бе намерила), който я бе изпълнил с надежди и вълнения и й бе отнел половината от времето за сън. Тя се почувства унизена до дъното на душата си. Та не би ли могло приключението с раклата да я научи на малко разум? Катрин лежеше така, че единият край на тази ракла се натрапваше на погледа й и сякаш с негодуване я кореше. Сега нищо не изглеждаше по-абсурдно от доскорошните й фантазии. Да предположи, че ръкопис, датиращ от преди много поколения, би могъл да остане незабелязан в подобна, тъй съвременна и тъй посещавана стая! И точно тя да се окаже първата, надарена с умението да отвори шкаф, чиито ключ е на разположение на всички!