Как можа така да се подлъже? Дано Господ е милостив и Хенри Тилни никога да не узнае за глупостта й. А всъщност, до голяма степен той имаше пръст в случилото се, защото тя никога не би проявила и най-малкото любопитство към шкафа, ако видът му не отговаряше така точно на описаното в разказа на Хенри за очакващите я приключения. Това бе единственото утешение, дошло й наум. Нетърпелива да се отърве от ужасните доказателства за собствената си глупост, от омразните листове, разхвърляни в този момент по леглото, Катрин побърза да стане, постара се по възможност да ги сгъне в предишния им вид и ги върна на старото им място, като пожела от все сърце някоя злощастна случайност да не ги извади отново на бял свят и да я накара да се чувства опозорена дори само в собствените си очи.
Все пак имаше нещо странно. Защо в началото й бе толкова трудно да отвори ключалката? Положително тук се криеше някаква мистерия и тя изживя половин минута с това сладостно предположение, докато не я осени мисълта, че може би вратата първоначално си е била отключена и самата тя я е заключила. Това откритие я накара отново да се облее в руменина.
Катрин се постара бързо да се измъкне от стаята, навяваща й твърде неприятни спомени за собственото й поведение, и направо се устреми към трапезарията за закуска, която мис Тилни й бе посочила предишната вечер. Там беше само Хенри. Още с първите си думи той изрази надежда, че бурята не я е притеснила, като лукаво намекна нещо за характера на зданието, което обитаваха. Катрин се почувства много мъчително. За нищо на света не би желала да подозират слабостта й и все пак, неспособна да изрече абсолютна лъжа, тя се принуди да признае, че вятърът известно време я е държал будна.
— Но пък сега утрото е прекрасно — добави тя, като желаеше да избяга от тази тема, — а бурите и безсънието започват да изглеждат дребна работа, щом отминат. Какви чудесни зюмбюли! Съвсем наскоро се научих да ги обичам.
— И как успяхте да се научите? Благодарение на случайност или на доводи?
— Научи ме вашата сестра, не мога да ви кажа как. Мисис Алън полагаше усилия в продължение на години да ме накара да ги заобичам, но все не успявах до завчерашния ден, когато видях зюмбюлите на Милсъм Стрийт. По характер съм безразлична към цветята.
— А сега обичате зюмбюлите. Много добре. Сдобила сте се с нов източник на радост, а хубаво е човек да намира щастие в колкото може повече неща. Освен това, влечението към цветята у вашия пол винаги е желателно качество, защото ви дава повод да излизате по-често навън и ви изкушава да се движите повече на открито. И въпреки че любовта към зюмбюлите е може би прекалено домашарска, кой знае, щом веднъж подобно чувство се е пробудило у вас, възможно е с течение на времето да заобичате и розите.
— Само че аз съвсем не се нуждая от подобно занимание, за да излизам навън. Достатъчно основание намирам в удоволствието от разходката пеша и вдишването на свежия въздух и при хубаво време повече от половината ден прекарвам на открито. Мама казва, че изобщо не стоя вкъщи.
— Във всеки случай много ми е приятно, че сте се научила да обичате зюмбюлите. Важно е да ти стане навик желанието да заобичаш, а податливостта на обучение е направо благословено качество у една млада дама. Приятен ли е методът на преподаване на сестра ми?
Влизането на генерала спести на Катрин неудобството да се опитва да отговаря. Неговите усмивки и комплименти издаваха отличното му настроение, ала лекият намек за сходството в предпочитанията към ранното ставане не й донесе душевен покой.
Когато седнаха на масата, Катрин бе дълбоко впечатлена от елегантния вид на чаения сервиз. По щастливо стечение на обстоятелствата се оказа, че го е избрал сам генералът, за когото бе блаженство Катрин да одобри вкуса му. Той изказа мнението си, че сервизът имал изящна и изчистена форма, заяви, че според него било добре да се насърчава английското производство, а тъй като той лично имал непридирчив вкус, чаят му се струвал еднакъв, независимо дали чашата е направена от глина, превърната в порцелан в Стафърдшър или пък в Дрезден, или Севър. Но този сервиз бил стар, купен бил преди две години. Оттогава насам производството доста се подобрило и при последното си отиване в Лондон генералът видял няколко прекрасни екземпляра. Само защото бил напълно лишен от суета в това отношение, не се изкушил да поръча нов комплект. Но се надявал, че не след дълго може би все пак ще му се удаде възможността да избере един сервиз, макар и не за себе си. Вероятно от всички присъстващи, единствено Катрин не разбра намека.