Веднага след закуска Хенри замина за Удстън, където неотложна работа щяла да го задържи два-три дни. Цялата група го придружи до преддверието, за да види как се качва на коня си, а веднага щом се върнаха в трапезарията, Катрин отиде до прозореца с надежда да зърне още веднъж фигурата му.
— Може да се каже, че това е голямо изпитание за душевната сила на брат ти — отбеляза генералът, като се обърна към Елинор. — Днес Удстън положително ще изглежда мрачен.
— Хубаво ли е това място? — запита Катрин.
— Какво би отговорила ти, Елинор? Кажи си мнението, защото дамите най-добре познават вкуса на другите дами, когато става дума за местности или пък за мъже. Мисля, че дори най-безразличният поглед би открил много достойнства в Удстън. Сред прекрасни поляни се издига къщата, обърната на югоизток. В същата посока гледа чудесната зеленчукова градина, опасана с каменни зидове. Аз лично построих този дом и го обзаведох преди около десет години, за да се ползува от моя син. Свещеническата длъжност, която той заема, мис Морланд, се предоставя от нашето семейство, и тъй като имотите в енорията са главно моя собственост, може да сте сигурна, че съм се постарал тя да дава нелоши приходи. Дори Хенри да не притежаваше други средства, освен дохода си като свещеник, той никак нямаше да е зле материално. Може би изглежда странно да имам само две по-малки деца и да съм сметнал, че е необходимо синът ми да упражнява някаква професия. Определено има моменти, когато на всички ни би било по-приятно той да е напълно свободен от служебни задължения. Не мисля, че ще ви направя горещи привърженички на моята кауза, млади дами, но баща ви, мис Морланд, положително ще се съгласи с мнението ми, че е целесъобразно всеки млад мъж да се занимава с нещо. Парите са нищо, не те са целта, а работата. Вижте, дори Фредерик, по-големият ми син, който вероятно ще наследи не по-малък поземлен имот от всеки друг в графството, има професия.
Последният му аргумент оказа точно онова внушително въздействие, което генералът бе желал. С мълчанието си дамата доказа несъкрушимостта му.
Предишната вечер бе подхвърлено, че трябва да покажат на Катрин къщата и сега генералът предложи сам той да й бъде водач. Тя се бе надявала да разгледа Абатството, придружена единствено от дъщеря му, но направеното предложение само по си обещаваше твърде много щастие във всички случаи, за да не бъде радостно прието. Та тя беше тук вече осемнадесет часа, а не бе видяла нищо повече от няколко стаи. Кутията с плетивото, току-що отворена без голям ентусиазъм, веднага беше весело захлопната и след минутка Катрин с готовност го последва. След като обиколели къщата, генералът обеща допълнителното удоволствие да я съпроводи из алеите с храсти от двете страни и градината. Катрин се поклони в знак на съгласие. А може би ще й бъде по-приятно да види най-напред тях? В момента времето било благоприятно за разходка, а не било никак сигурно дали дълго ще се задържи така през този сезон. Тя кое предпочитала? И в двата случая той бил на нейните услуги. Кое според дъщеря му съответствувало повече на желанията на хубавата й приятелка? Той като че ли можел да се досети. Да, определено той четял в очите на мис Морланд разумното желание да се възползва от ведрото време в момента. Та нима някога нейната преценка е била погрешна! Абатството нямало къде да избяга и вътре било винаги сухо. От само себе си се разбирало, че той отстъпва пред желанието й, отивал да си вземе шапката и след минута щял да ги съпроводи. Генералът напусна стаята, а Катрин с разочаровано и разстроено лице заговори как никак не й се иска той да ги извежда навън противно на собствените си предпочитания, подведен от невярната представа, че така й угажда. Мис Тилни, леко сконфузена, я спря с думите: