— Това място ми е особено скъпо — отвърна с въздишка вървящото до нея момиче. — Тази беше любимата пътека на майка ми.
Никога преди Катрин не бе чувала някой от семейството да споменава мисис Тилни и при този нежен спомен у нея се пробуди интерес, отразил се веднага в изменения израз на лицето й и напрегнатата пауза, през която тя чакаше да чуе още нещо.
— Толкова често се разхождахме тук с нея! — добави Елинор. — Макар аз тогава да не обичах пътеката така, както я обикнах по-късно. По онова време всъщност аз се чудех на избора на мама. Но сега пътеката ми е мила заради спомена за нея.
„А не би ли трябвало — помисли си Катрин — тя да е мила и на съпруга й заради този спомен? И въпреки това генералът не пожела да тръгне по нея.“ Тъй като мис Тилни продължаваше да мълчи, тя се осмели да каже:
— Вероятно нейната смърт ви е причинила огромна скръб.
— Наистина огромна скръб, която става все по-голяма — отвърна другото момиче с тих глас. — Бях само тринадесетгодишна, когато се случи това и въпреки че чувствах загубата си толкова силно, колкото е възможно в тази ранна възраст, не знаех, не можех да зная какво съм загубила.
То спря за минута, след което добави много решително:
— Виждате ли, аз нямам сестра и макар Хенри… макар братята ми да ме даряват с много обич, а Хенри да прекарва доста време тук, за което съм му горещо благодарна, за мене е невъзможно да не се чувствам често самотна.
— Несъмнено той ви липсва много.
— Ако имах майка, тя винаги щеше да е тук. Щеше да ми бъде вярна приятелка, а полученото от нея не би могло да се сравни с нищо.
„Сигурно е била много пленителна жена? Беше ли красива? Има ли неин портрет в Абатството? И защо е обичала толкова много тази гора? Дали не се е чувствала потисната?“ — питаше едно след друго Катрин. На първите два въпроса получи положителен отговор, другите два бяха подминати с мълчание. Интересът на Катрин към покойната мисис Тилни се изостряше с всеки въпрос, независимо дали получаваше отговор, или не. Тя беше убедена, че бракът на мисис Тилни не е бил щастлив. Генералът със сигурност е бил груб съпруг. Той не обичаше нейната пътека — могъл ли е в такъв случай да обича нея? Освен това, колкото и да беше хубав, имаше нещо в чертите му, което подсказваше, че не се е държал добре с жена си.
— Предполагам, че нейният портрет — Катрин се изчерви от безкрайното коварство на собствения си въпрос — виси в стаята на баща ви?
— Не. Той беше предназначен за гостната, но баща ми не хареса как е нарисуван и за известно време остана без определено място. Наскоро след смъртта й той стана мое притежание и аз го закачих в спалнята си. Ще ми бъде приятно да ви го покажа. Той е много сполучлив.
Ето още едно доказателство. Портрет, на който приликата с починалата жена е толкова голяма, да не бъде ценен от съпруга й! Той навярно е бил ужасяващо жесток към нея.
Катрин повече не се опитваше да крие от себе си характера на чувствата, които той беше събуждал преди у нея, независимо от цялото му внимание. Досегашният страх и антипатия се бяха превърнали в безкрайна ненавист. Да, ненавист. Той й беше омразен заради жестокостта към една тъй очарователна жена. Катрин често беше чела за подобни герои — герои, които мистър Алън наричаше неестествени и пресилени, но ето, налице беше убедително доказателство за противното.
Тя тъкмо бе изяснила нещата за себе си, когато, достигайки края на пътеката, те се натъкнаха на генерала. Въпреки цялото си благородно възмущение Катрин се оказа отново принудена да крачи редом с него, да го слуша и дори да се усмихва, когато се усмихва и той. Тъй като обстановката около нея повече не можеше да й достави никакво удоволствие, скоро я обзе апатия. Генералът го забеляза и след като изказа загриженост за нейното здраве, с което сякаш я обвиняваше за мнението й за него, твърдо настоя тя да се върне с дъщеря му в къщата. Той щял да ги последва след четвърт час. Те отново се разделиха, ала след половин минута Елинор бе повикана обратно, за да получи строги наставления да не развежда приятелката си из Абатството, преди той да се е върнал. Този втори случай, когато той упорито желаеше да забави задоволяването на нейния копнеж, порази Катрин с необичайната си странност.