След като бе взела за себе си решение по тия няколко въпроса и се бе зарекла в бъдеще винаги да преценява и действа само със здрав разум, не й оставаше нищо друго, освен да прости сама на себе си и да се почувства по-щастлива от всякога. Милостивата ръка на времето направи много за нея на следващия ден, като недоловимо увеличаваше радостите й. Най-много й помагаше Хенри с удивителната си душевна щедрост и благородно поведение. Той нито веднъж не направи и най-незначителния намек за случилото се. Ето защо по-бързо, отколкото би могла да предполага в началото на своите страдания, Катрин напълно се успокои душевно и, както по-рано, всичко, което Хенри казваше, повишаваше настроението й. Според нея имаше все пак някои думи, при споменаването на които винаги би трябвало да ги побиват тръпки — ракла или шкаф, например. Катрин бе намразила всяко изделие, покрито с японски лак, но дори тя трябваше да признае, че случайното напомняне на проявената в миналото глупост, каквато и болка да причиняваше, все пак беше полезно.
Тревогите на всекидневието скоро започнаха да изместват измислените романтичните страхове. С всеки ден все повече нарастваше желанието й да получи писмо от Изабела. Катрин изгаряше от любопитство да разбере какво прави обществото в Бат, добре ли са посетени увеселителните зали, а особено й се искаше да се увери, че Изабела бе успяла да осъществи последното си намерение и да съчетае в дрехата си няколко парчета памучен тюл, както и че продължава да поддържа добри отношения с Джеймс. Катрин можеше да разчита единствено на Изабела за известия от този род. Джеймс бе отказал да й пише, преди да се върне в Оксфорд. Мисис Алън не беше дала никаква надежда да изпрати писмо преди прибирането си във Фулъртън. Но Изабела беше обещала, и то неведнъж, а когато тя обещаеше нещо, го изпълняваше най-стриктно. Колко невероятно странно наистина!
Девет последователни сутрини Катрин недоумяваше след повтарящото се разочарование, което с всеки ден ставаше по-силно. Ала на десетия, когато влезе в салона за закуска, първият предмет, който попадна пред погледа й, беше писмо, протегнато от Хенри с щастлив вид. Тя му благодари от все сърце, сякаш той самият го беше писал.
— О, то било от Джеймс — каза тя, като погледна обратния адрес. Разпечата го. Писмото идваше от Оксфорд и съдържанието му бе следното:
Скъпа Катрин,
Господ ми е свидетел, че нямам склонност да пиша писма, но смятам за свой дълг да те уведомя, че всичко между мене и мис Торп е свършено. Вчера напуснах нея и Бат с намерението повече никога да не ги виждам. Няма да навлизам в подробности, защото те само ще ти причинят още по-голяма болка. Скоро ще научиш от друго място у кого е вината, а аз се надявам да не упрекваш брат си в нищо, с изключение на глупостта му да помисли тъй лековерно, че отговарят с взаимност на любовта му. Благодарение на Бога проумях истината навреме. Все пак ударът е жесток. След като баща ми така любезно даде съгласието си… но да не говорим повече за това. Тя ме направи нещастен завинаги! Пиши ми в най-скоро време, скъпа Катрин, ти си ми единствената приятелка, крепи ме твоята обич. Бих желал посещение ти в Нортангър да свърши преди капитан Тилни да обяви годежа си, защото в противен случай ще изпаднеш в неудобно положение. Бедният Торп е в града. Страхувам се да се срещна с него. Неговото честно сърце сигурно страда. Писах на него и на баща ми. Най-много от всичко ме нарани нейното двуличие. До последно, ако се опитах да искам обяснения, тя твърдеше, че е все така силно привързана към мене и се смееше на страховете ми. Сега ме е срам да си помисля колко дълго съм понасял всичко това, но едва ли друг мъж е имал толкова основания да смята, че го обичат. Дори сега не мога да разбера защо трябваше да ме поставя в неизгодното положение на съперник, за да спечели Тилни. Накрая се разделихме по взаимно съгласие. По-добре никога да не я бях срещал! Бих желал никога вече да не срещна друга като нея! Моя скъпа Катрин, внимавай кому даваш сърцето си.
Приеми и т.н.
Още на третия ред изражението на Катрин рязко се промени, а от кратките й възклицания на покруса и недоумение стана ясно, че новините са лоши. Хенри, който втренчено я наблюдаваше през цялото време, докато тя четеше писмото, съвсем ясно разбра, че краят не е по-добър от началото. Той обаче не успя дори с поглед да изрази изненадата си, защото в този момент влезе баща му. Веднага започнаха да закусват, ала Катрин едва ли можа да преглътне дори един залък. Сълзи пълнеха очите й и се стичаха по страните й. Тя ту вадеше писмото, ту го пускаше в скута, ту отново го прибираше в джоба си. Видът й показваше, че направо не съзнава какво прави. За щастие, цялото внимание на генерала бе поделено между какаото и вестника и той нямаше време да забележи какво става с нея, но останалите двама еднакво ясно виждаха колко е разстроена. Веднага, щом се осмели да стане от масата, Катрин побърза да се скрие в стаята си, но там прислужниците чистеха и тя отново трябваше да слезе долу. Искаше да бъде сама и се насочи към гостната, ала пък там се бяха оттеглили Хенри и Елинор и в този момент съчувствено обсъждаха състоянието й. Тя се опита да се извини и да се върне обратно, но братът и сестрата с деликатна настойчивост я принудиха да остане, а те самите излязоха, като преди това Елинор ласкаво запита дали не може да й помогне или да я утеши с нещо.