След като в продължение на половин час даде пълна воля на скръбта и размислите си, Катрин се почувства в състояние да отиде при приятелите си. Друг въпрос беше дали трябваше да ги уведомява за сполетялото я нещастие. Ако особено настойчиво питаха, може би щеше да отговори нещо полуопределено, просто да направи мъглив намек, но нищо повече. Та би ли могла да изложи такава приятелка, каквато Изабела бе за нея? При това тясно намесен бе и техният собствен брат. Катрин си мислеше, че най-добре би било нищо да не казва. Хенри и Елинор бяха сами в салона за закуска. И двамата я погледнаха тревожно при влизането й. Катрин седна до масата и след кратко мълчание Елинор заговори:
— Надявам се, че не сте получила лоши новини от Фулъртън? Мистър и мисис Морланд, братята и сестрите ви… иска ми се да вярвам, че никой от тях не е болен.
— Благодаря ви — отвърна с въздишка Катрин, — всички те се чувстват много добре. Писмото е от брат ми в Оксфорд.
В продължение на няколко минути никой не каза нещо повече. Тогава през сълзи Катрин продължи:
— Не мисля, че някога отново ще пожелая да получа писмо!
— Съжалявам — каза Хенри и затвори книгата, която току-що бе разгърнал. — Ако подозирах, че писмото съдържа неприятна новина, бих ви го подал със съвсем различно чувство.
— Новината е по-лоша, отколкото някой може да си представи. Горкият Джеймс е тъй нещастен. Вие скоро ще разберете защо.
— Той има сестра с толкова добро сърце и нежна душа — отговори Хенри — и тя положително ще може да го утеши във всяка беда.
— Искам да ви помоля за една услуга — не след дълго продума Катрин, като силно се вълнуваше, — да ме уведомите кога вашият брат пристига, за да мога аз да си отида навреме.
— Нашият брат! Фредерик!
— Да. Много ще ми е мъчно да ви напусна толкова скоро, но се е случило нещо, след което за мене ще бъде много мъчително да остана под един покрив с капитан Тилни.
Елинор престана да бродира и във втренчения й поглед се четеше все по-голямо изумление, но Хенри започна да подозира каква е истината и промърмори нещо, в което бе включено и името на мис Торп.
— Колко сте проницателен! — възкликна Катрин. — Веднага се досетихте. Но все пак, когато разговаряхме с вас в Бат, вие изобщо не мислехте, че всичко ще свърши така. Изабела… сега вече не се чудя защо не ми писа. Изабела е напуснала моя брат и се готви да се омъжи за вашия. Кой би могъл да си представи у нея подобно непостоянство, лекомислие и всички останали лоши качества на света?
— Надявам се, че по отношение на моя брат са ви осведомили погрешно. Искам да вярвам, че той няма никакъв решаващ принос за разочарованието на мистър Морланд. Не съществува вероятност брат ми да се ожени за мис Торп и мисля, че по този въпрос определено се заблуждавате. Много ми е мъчно за мистър Морланд, мъчно ми, че обичан от вас човек е нещастен. Но от цялата история най-много бих се удивил, ако Фредерик се ожени за нея.
— И все пак това е самата истина. Сам прочетете писмото на Джеймс. Не, чакайте, там има едно място — тя се изчерви, като си спомни за последния ред.
— Бихте ли била така добра да ни прочетете само пасажите, които се отнасят до брат ни?
— Не, вие го прочетете! — възкликна Катрин, която беше размислила и виждаше нещата по-трезво. — И аз не знам какво ми хрумна. — Тя отново пламна от срам заради предишното си изчервяване. — Джеймс просто иска да ми даде добър съвет.
Хенри с готовност пое писмото, прочете го внимателно и го върна с думите:
— Е, ако е писано да стане така, мога само да кажа, че съжалявам. Фредерик няма да е първият мъж, проявил по-малко здрав разум при избора на съпруга, отколкото семейството му е очаквало. Не завиждам на положението му нито като любим, нито като син.