Женитбата на Елинор Тилни, преместването й от дома на злото, в какъвто се бе превърнал Нортангър след изгнанието на Хенри, в избран от нея дом и при избран от нея мъж е събитие, което очаквам да предизвика всеобщо задоволство у всичките й познати. Самата аз искрено се радвам за нея. Не познавам друг човек, който повече да заслужава с ненатрапчивите си достойнства да получи и се радва на щастие или да бъде по-добре подготвен за него в резултат на трайните си страдания. Чувствата на Елинор към джентълмена не бяха възникнали наскоро, но той дълго се бе въздържал да й направи предложение поради по-ниското си обществено положение. Неочакваното придобиване на благородническа титла и богатство бе премахнало трудностите. Генералът никога не беше обичал дъщеря си през дългите часове, когато му беше правила компания, оказвала услуги и търпеливо понасяла характера му така, както когато за първи път я поздрави с „Ваше Високоблагородие“. Съпругът й наистина я заслужаваше. Към благородническата му титла, богатство и любов към нея трябва да се прибави, че той беше положително най-чаровният млад мъж на света. Всяко по-нататъшно описание на достойнствата му би било излишно. След определението „най-чаровният млад мъж на света“ той моментално се изправя във въображението на всички ни. По отношение на него имам само да добавя (като съзнавам, че правилата на композицията на романа ми забраняват да въвеждам герой, несвързан с фабулата), че това е същият онзи джентълмен, чийто нехаен слуга беше забравил купчината сметки от перачницата, която бе въвлякла моята героиня в едно от най-опасните й приключения.
Намесата на виконта и виконтесата в полза на техния брат бе улеснена и от точното изясняване на размера на състоянието на мистър Морланд, което те бяха в състояние да изложат пред генерала веднага, щом разреши да го осведомят. Така той научи, че първоначалните хвалебствията на Торп за богатството на семейство Морланд не са го подвели повече, отколкото последвалото злостно очерняне. В никакъв смисъл на думата те не биха могли да се нарекат бедстващо или бедно семейство, а Катрин щеше да получи три хиляди лири. Това много съществено надхвърляше последните очаквания на генерала и значително допринесе за смиряване на наранената му гордост. В никакъв случай не останаха без значение и личните му сведения, за които той положи известни усилия да получи, че имотът във Фулъртън понастоящем се намира изцяло на разположение на сегашния си собственик — следователно за него могат да се правят всякакви алчни предположения.
Подкрепен с тези сведения, наскоро след женитбата на Елинор генералът позволи на сина си да се върне в Нортангър и там му даде своето съгласие, много учтиво оформено на цяла страница с пустословни излияния към мистър Морланд. Разрешеното в това писмо събитие скоро се състоя. Хенри и Катрин се ожениха, камбаните биеха и всички се усмихваха. И тъй като това се случи след по-малко от година от деня на тяхната първа среща, в крайна сметка не изглежда да са пострадали съществено в резултат на ужасното забавяне, причинено от жестокостта на генерала. Доста добро постижение е да започнеш съвършено щастлив живот на двадесет и шест и на осемнадесет години. А и аз съм убедена, че несправедливата намеса на генерала не само не навреди на тяхното блаженство, но всъщност значително допринесе за него, защото им позволи да се опознаят по-добре и заздрави любовта им. Оставям на онези, които се интересуват, сами да преценят каква е крайната цел на тази книга — дали да насърчи родителската тирания или да възнагради синовното непокорство.