— Жалко. — Тогава се обърнах към Хамънд: — Донеси ми малко налорфин, моля те.
Бях сигурен, че момичето ме чу, но не реагира.
— Колко?
— 10 милиграма. Или повечко. Нека да е добра доза.
Анджела трепна леко, но не каза нищо.
— Добре ли си, Анджела?
Тя ме погледна. Очите и бяха пълни с гняв и с нещо друго — почти надежда. Тя знаеше какво имам предвид, и то много добре.
— Какво казахте? — попита тя.
— Казах, дали ще е добре, ако ти дадем 10 мг налорфин?
— Разбира се — каза тя. — Каквото и да е. Няма значение.
Налорфинът е антагонист на морфина. Ако момичето беше наркоманка, тя щеше да изпадне в остра криза, а можеше да се стигне и до фатален край при достатъчно голяма доза.
Влезе една сестра. Тя трепна за миг, понеже не ме позна веднага, но бързо го прикри.
— Докторе, мисис Хардинг е тук. Извикала я е полицията.
— Добре, сега идвам.
Излязох в коридора. Там стояха, притеснени мъж и жена. Мъжът бе висок и явно облечен набързо — чорапите му не се връзваха с костюма. Жената беше хубава. Изглеждаше угрижена. Щом я погледнах, изпитах странното чувство, че съм я срещал и преди, макар да бях сигурен, че не съм. Имаше нещо почти натрапчиво познато в чертите й.
— Аз съм доктор Бери.
— Том Хардинг. — Мъжът протегна ръката си и бързо се ръкува с мен. — И мисис Хардинг.
— Приятно ми е.
Огледах и двамата. Бяха хубава 50-годишна двойка, много изненадани от присъствието си в Отделението за бърза медицинска помощ в четири часа сутринта, с дъщеря, която малко преди това е срязала вените си. Господин Хардинг се изкашля леко и каза:
— Сестрата, ъъ, ни каза какво се е случило. С Анджела.
— Тя се оправя.
— Може ли да я видим? — попита госпожа Хардинг.
— Не веднага. Все още правим някои изследвания.
— Тогава значи не е…
— Не — казах аз. — Това са рутинни тестове.
Том Хардинг кимна.
— Казах на съпругата си, че всичко ще се оправи. Анджела е сестра в тази болница. Казах й, че ще се погрижат добре за нея.
— Да. Правим всичко възможно.
— Тя наистина ли е добре? — попита госпожа Хардинг.
— Да. И ще се оправи напълно.
Госпожа Хардинг се обърна към съпруга си:
— По-добре се обади на Лайлънд и му кажи да не идва.
— Сигурно вече е тръгнал.
— Нищо. Ти опитай.
— Телефонът е в приемната — казах аз.
Том Хардинг отиде да телефонира, а аз попитах:
— На семейния лекар ли се обаждате?
— Не, на брат ми. Той е лекар и е много привързан към Анджела още от най-ранното и детство. Името му е…
— … Лайлънд Уестън — казах аз и си обясних познатите черти в лицето й.
— Да. Познавате ли го?
— Той е мой стар приятел.
Преди тя да може да отговори, Хамънд се върна с налорфин и спринцовка и каза:
— Наистина ли мислиш, че ние трябва…
— Доктор Хамънд, госпожа Хардинг — казах бързо. — А това е дежурният лекар доктор Хамънд.
— Докторе — госпожа Хардинг леко кимна с глава, но в очите й се появи някакво недоверие.
— Дъщеря ви ще се оправи — каза Хамънд.
— Радвам се да чуя това — отговори тя хладно.
Извинихме се и се върнахме при Анджела.
— Страшно се надявам, че знаеш какво правиш — каза Хамънд, докато слизахме към залата.
— Знам. — Спрях се до фонтана и си напълних чаша вода. Изпих я до дъно и я налях отново. Главоболието ми беше много силно и ужасно ми се спеше. Имах желание да легна, да забравя всичко, да заспя…
Но не казах нищо. Знаех какво ще направи Хамънд, ако разбере.
— Знам какво правя — повторих аз.
— Надявам се — каза той, — защото, ако нещо се обърка, аз съм отговорен. Аз съм дежурен.
— Знам, не се тревожи.
— Тревожа се, по дяволите! Десет милиграма от тази дрога могат да я пратят на оня свят така бързо, че…
— Не се тревожи.
— Това би могло да я убие. Ние би трябвало да степенуваме дозите. Започни с две и ако няма ефект след 20 минути, мини на 5 и така нататък.
— Да — казах аз, — но степенуваните дози няма да я убият.
Хамънд ме погледна:
— Джон, да не би да не си с всичкия си?
— Не.
Влязохме в стаята на Анджела. Тя беше обърната с гръб към нас. Взех ампулата налорфин от Хамънд и я поставих в спринцовката на масата точно до леглото й. Исках да съм сигурен, че ще прочете надписа. После отидох от другата страна на леглото, така че тя беше с гръб към мен. Пресегнах се над нея и взех ампулата и спринцовката, после бързо напълних спринцовката с вода от чешмата.