— Това случва ли се?
— Да — каза Кар. — Самият аз съм свидетел на два такива случая. И двата пъти момичето изглеждаше побъркано от страх, убедено, че ще умре. Искаше да вкара в затвора човека, извършил аборта, и извикваше полицията. Но до сутринта тя вече се чувстваше добре; получила добрия болничен кюртаж, тя осъзнаваше, че проблемите й са свършили. Не искаше да се занимава с полицията, не искаше да се забърква в нищо. Така че, когато ченгетата идваха, тя се преструваше, че всичко е било една голяма грешка.
— И вие сте доволни да изчистите след направилия аборта и да я пуснете да си върви?
— Ние се опитваме да възстановим здравето на хората. Това е всичко. Един лекар не може да си позволи да съди. Ние чистим и след много лоши шофьори и злобни пияници. Но не е наша работа да изнасяме лекции за шофиране или против алкохола. Ние просто се опитваме да им върнем доброто здраве.
Нямаше да се карам с него. Знаех, че няма смисъл. Затова смених темата.
— Какво ще кажеш за обвиненията срещу Лий? Как се случи всичко?
— Когато момичето умря — каза Кар, — мисис Рандъл изпадна в истерия. Тя започна да пищи, затова й дадоха успокоителни. После притихна, но продължи да твърди, че дъщеря й споменала, че Лий е извършил аборта. Така че тя извика полицията.
— Мисис Рандъл?
— Точно така.
— Ами болничната диагноза?
— Остана спонтанен аборт. Това е официалната медицинска интерпретация. Подмяната й с криминален аборт, доколкото това ни засяга, е направена извън клиниката. Аутопсията ще покаже дали е имало аборт.
— Аутопсията го показа — казах аз. — Доста добър аборт при това, като изключим частичното разкъсване на ендометриума. Направен е от човек с умения… но с недостатъчни умения.
— Говорил ли си с Лий?
— Тази сутрин. Твърди, че не го е направил той. Вярвам му, като имам предвид аутопсията.
— Може би е сбъркал…
— Не мисля. Арт е прекалено добър, прекалено способен.
Кар извади стетоскопа от джоба си и се загледа в него. Изглежда, се чувстваше неловко.
— Всичко е много объркано — каза той. — Много объркано.
— Трябва да се изясни — казах. — Не можем да си скрием главите в пясъка и да оставим Лий да отиде по дяволите.
— Не, разбира се, че не. Но Дж. Д. Рандъл беше направо бесен.
— Мога да си представя.
— Само дето не уби нещастния интернист, като разбра какво лечение е приложил. Бях там и помислих, че ще го удуши с голи ръце.
— Кой е интернистът?
— Казва се Роджър Уайтинг. Добро момче, въпреки че е назначил пеницилин.
— Къде е сега?
— Вероятно вкъщи. Тръгна си в осем сутринта. — Кар притихна и машинално запрехвърля стетоскопа в ръцете си. — Джон, ти сигурен ли си, че искаш да се забъркваш в това?
— Не искам да правя нищо — отговорих аз. — Ако имах избор, щях сега да бъда в лабораторията си. Но нямам.
— Проблемът е — каза Кар, — че едва ли може да се направи нещо. Дж. Д. Рандъл е много разстроен.
— Вече го каза.
— Само се опитвам да ти помогна да разбереш как стоят работите. — Кар премести някои неща на бюрото си, без да ме погледне. Накрая каза: — Случаят е в добри ръце. Доколкото разбирам, Лий има прекрасен адвокат.
— Има много въпроси без отговор. Искам да съм сигурен, че ще бъдат изяснени.
— Той е в добри ръце — каза Кар отново.
— В чии ръце? На Рандъл? На негодниците, които видях в полицейското управление?
— Имаме отлични полицаи в Бостън.
— Глупости!
Той търпеливо въздъхна:
— Какво се надяваш да докажеш?
— Че не го е направил Лий.
Кар поклати глава.
— Това не е най-важното.
— На мен ми се струва, че точно това е най-важното.
— Не — каза Кар. — Най-важното е, че дъщерята на Дж. Д. Рандъл е убита при аборт и някой трябва да плати. А Лий прави аборти — това няма да е трудно да се докаже в съда. В бостънски съд най-често повече от половината съдебни заседатели са католици. Те ще го осъдят от общи съображения.
— От общи съображения?
— Знаеш какво имам предвид — каза Кар, намествайки се в стола си.
— Искаш да кажеш, че Лий е изкупителната жертва?