— Предимно, но не съвсем. Аз залагам на внимателния преглед, а когато човек чуе сериозно оплакване като влошаване на зрение, той трябва да бъде още по-внимателен. Проверих и визуса и очните дъна — бяха нормални. Изследвах зрителните параметри — също нормални, но тя казваше, че на моменти зрението изчезвало. Взех й кръвни проби и поръчах изследвания на щитовидните функции и хормоните. Всичко беше наред. И снимките на черепа също бяха нормални. Видяхте ли ги вече?
— Да, видях ги.
Запалих цигара, докато поредният плъх умираше.
— Но все още не съм сигурен защо…
— Добре, свържете симптомите. Тя беше млада, но все пак не беше изключено — слабо зрение и главоболие, леко наддаване на тегло, летаргия. Това би могло да бъде панхипопитуитаризъм със засягане на очния нерв.
— Имате предвид хипофизен тумор?
— Просто теоретически бе възможно. Реших, че тестовете ще покажат. Снимките на черепа можеха да хванат нещо, ако болестта беше напреднала. Но всички резултати бяха отрицателни. Тя си беше внушила.
— Сигурен ли сте?
— Да.
— Но в лабораторията може да са допуснали грешка?
— Това е вярно. Трябваше да пусна втори тест, просто за да бъда сигурен.
— Защо не го направихте?
— Защото тя не се върна повече — каза Питър. — Това е истината. Единия ден пристига почти изпаднала в истерия, защото ослепявала. Сестрата й записва час и казва да дойде след седмица. В резултат тя не се вясва, защото е навън да играе тенис, и си изкарва чудесно. Просто си е внушавала.
— Тя имаше ли нормален менструален цикъл, когато дойде последния път?
— Каза, че цикълът й е редовен. Разбира се, ако е била в четвъртия месец бременна, когато е починала, трябва да е заченала точно по това време.
— Но тя не се върна повече?
— Не. Всъщност тя беше доста непостоянна.
Той уби и последната мишка. Всички момичета работеха съсредоточено. Питър събра труповете и ги сложи в хартиена торба, която пусна в кофата.
— Най-после — каза той, докато настървено миеше ръцете си.
— Е, благодаря ви за отделеното време — приключих разговора аз.
— Няма защо. — Той избърса ръцете си с една хавлиена кърпа, после изведнъж спря. — Предполагам, че трябва да направя някакво официално изявление, тъй като съм чичото, и така нататък.
Изчаках.
— Ако Дж. Д. Рандъл узнае, че съм провел този разговор е вас, не би ми проговорил повече. Моля ви да се съобразите с това, ако говорите и с някой друг.
— Добре.
— Не знам защо правите това и не ме интересува. Винаги съм ви смятал за трезвомислещ човек, така че, предполагам, че не си губите времето.
Не знаех какво да отговоря. Не знаех накъде бие, а виждах, че избиваше нанякъде.
— Брат ми в момента нито е здравомислещ, нито е на ниво. Той е параноик: не можеш да изкопчиш нищо от него. Но знам, че вие сте присъствали на аутопсията.
— Точно така.
— Каква е диагнозата тогава?
— Според видимите промени — несигурна. Въобще не е ясна.
— А предметните стъкла?
— Още не съм ги видял.
— Какво беше впечатлението ви от аутопсията?
Поколебах се, после се реших. Той беше честен с мен, и аз трябваше да бъда откровен с него.
— Не е била бременна — казах аз.
— Хъъм. Твърде интересно.
Хвана се за корема отново, после ми подаде ръка за довиждане.
Осем
Когато се прибрах вкъщи, голяма полицейска кола с мигащи светлини чакаше до тротоара. Капитан Питърсън, късо подстриган и в цветущ външен вид, се беше облегнал на бронята като хулиган и ме наблюдаваше, докато паркирах.
Излязох от колата и огледах околните къщи. Хората бяха забелязали сигналната лампа и надничаха през прозорците си.
— Надявам се — започнах аз, — че не съм ви накарал да чакате.
— Не — отвърна Питърсън с усмивка. — Току-що пристигнах. Почуках на вратата и жена ви ми каза, че все още не сте се прибрали, затова почаках тук.
На примигващата червена светлина можех да видя ироничното му и самодоволно изражение. Знаех, че е оставил сигналната светлина включена, за да ме раздразни.
— Случило ли се е нещо?
Той смени позата си.
— Всъщност да. Получи се оплакване срещу вас, д-р Бери.
— Нима? От кого?
— От доктор Рандъл.
— Какъв вид оплакване? — попитах невинно.
— Очевидно сте тормозили членове на семейството му — сина му, жена му, дори приятели на дъщеря му от колежа.